Книгата „Фотографията като път(уване) към…“ дълбае в сферата на историята и теорията на фотографията с изразен философски акцент. Също докосва чисто изкуствоведски проблеми, както и такива от сферата на визуалните изследвания, касаещи такъв полифоничен, полисемантичен проблем като фотографията, която бидейки тематична констелация, връзва и развръзва цяло все-пътие от посоки на развитие. Тя поставя маргинално и антропологични въпроси: как на фона на екстремно развиващите се технологии да съхраним собствено човешката си „природа“ и не рискуваме ли да я загубим в непосилния бяг на времето?
ВЪЛНУВАЩО И ВДЪХНОВЯВАЩО ПРИКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВСИЧКИ ОЧАРОВАНИ ОТ МАГИЯТА НА ФОТОГРАФИЯТА.
Книгата е духовно-интелектуално пътешествие в търсене на фотографията като обект на изследване, при което единственият безпогрешен „компас“ в него методологично се оказва самата фотография. Тя е и тази тематична бифуркация, проблематичен фокус, в който всички пътища се сбират и разпиляват, разпръскват, разсейват в различни неподозирани направления. Именно фотографията и ентропията, която излъчва, могат да се открият в Беняминовата „констелация“ и Краусовите „разпилявания“. Тя е „пътят, методът и истината“ за самата себе си и подканя към следване на стъпките и впускане в интригуващо фотографско пътешествие.
