Търсене
Close this search box.
Seminar_Estetika

Джорджо Агамбен. Анархо-естетически обсъждания. 4. Бележки за жеста

Секция „Култура, естетика, ценности“ и Секция „Онтология и епистемология“, ИФС-БАН организира онлайн сбирка на Семинар „Култура, естетика, ценности“

ДЖОРДЖО АГАМБЕН. АНАРХО-ЕСТЕТИЧЕСКИ ОБСЪЖДАНИЯ. 4. Бележки за жеста

Представяне на преводен текст и отворена дискусия
Лектор и преводач от италиански език: д-р Нора Голешевска
Модератор: доц. Силвия Борисова

27 юни 2024 г. (четвъртък), 18.30–20.30 часа

Линк за участие: https://us02web.zoom.us/j/87923449512?pwd=xSIsj0CuvaEigpbEdyKZHRl1LyxUba.1
Meeting ID: 879 2344 9512
Passcode: 316436

 

Краткото есе на италианския философ Джорджо Агамбен „Бележки за жеста“ (1978) следва програмата за „разрушаването на естетиката“, залегнала в първата му монография „Човекът без съдържание“ (1970). Есето демонстрира как поставянето на проблема за онтологията на образа надхвърля сферата на изкуството и засяга пряко връзката на човека, както с културата на неговото минало, така и с неговото настояще.

Текстът е сред значимите негови размисли, посветени на проучването на филма, а най- ранната му версия се появява в книгата „Детство и история: Есета за унищожаването на опита“ (1978). Съгласно тълкувателите, с това есе италианският философ на практика поставя киното в челните редици на прехода към биополитическо отношение, при който човешката комуникативност (отвореност за общуване с другите) като жест е уловена в акта на собственото си изчезване. В този смисъл водещата идея на есето е, че още в най-ранното си проявление киното установява, че способността на човешкия субект да общува намалява, а неговата остатъчна форма е уловена в капан, в патологизирана форма на жеста, включваща неконтролируеми тикове и спазми на комуникативното разстройство.

 

В есето Агамбен разширява размислите на Жил Дельоз върху кинематографичния образ и върху образа като цяло, до „статута на образа в модерността“: изхождайки, но и отклонявайки се от филмовата теория на Дельоз, италианският философ предлага подход, основан на разработената от него нова теория за „жестовото кино“, стъпваща на твърдението, че „елементът на киното е жестът, а не образът“. Според нея, съгласно своята същност киното е отнесено не към сферата на естетиката, а към тази на етиката и политиката. Именно в този текст Агамбен излага двете си ключови за разбирането на жеста идеи – за движението, което жестът конституира, трансформирайки фотографското в кинематографично и за чувството, или етическата позиция, представени от жеста.

Джорджо Агамбен. Анархо-естетически обсъждания е поредица от отворени обсъждания на десет подбрани преводни текстове от Агамбен, посветени на различни естетически проблеми, публикувани от италианския философ в негови монографии от периода 1975–

2020 г. Обсъжданията целят да представят, проследят и подложат на дискусия разгърнатите

от Агамбен идеи и работните варианти на самите преводи с изследователи и докторанти, работещи в области като философия на изкуството и културата, херменевтиката, феноменологията, както и сред по-широка аудитория от заинтересовани – филолози, културолози, историци на изкуството, артисти и др.

* * *

Д-р Нора Голешевска е метафизик, тълкувател, автор на статии и анализи в областта на теория на културата

и визуалните изследвания, преводач на съвременна италианска хуманитаристика, експерт към изследователската програма на Проект „Хербариум“ на асоциация Арт Проджект Депо и рецензент в реферираните научни списания „Философия“ (МОН) и „Реторика и комуникации“ (ИРК). Защитава докторска степен по Философия на културата (Визуална култура) в Алма Матер и специализира „Антропология на Средиземноморието“ (ФКНФ – СУ, Университет „Ла Сапиенца“ – Рим, и ИЕФЕМ –БАН), „Визуална семиотика“ (Университет „Алдо Моро“ – Бари) и „Периодизации в историята на изкуството в Източна Европа“ (Институт за академични изследвания – Букурещ). В Алма Матер завършва и магистърски степени по „Сравнително изучаване на изкуствата (ХХ–ХХI в.)“ и „Италианистика“.

Снимка – Джорджо Агамбен в ролята на Тома във филма „Евангелие по Матея“ (реж. Пиер Паоло Пазолини, 1964)

Специален брой на списание Southeastern Europe

Проф. д.с.н. Васил Киров и д-р Бранка Анджелкович са гостуващите редактори на специален брой на списание Southeastern Europe на тема „Future of Work & Platform Economy in Southeastern Europe“. Покана и срокове за подаване на научни статии.

Конкурси за академични длъжности – ДВ, бр. 58, 9 юли 2024

ИФС при БАН обявява конкурси за: Професор, професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Публични политики срещу бедността и социалното изключване), за нуждите на секция „Публични политики и

Алманах на Института по философия и социология при БАН

Първо издание. Алманахът е с обзорен характер и ще бъде издаван на всеки две години. В него ще бъдат включвани избрани аналитични текстове на учени от института, представящи значими резултати от научно изследователски проекти през предходните две години. Това издание отразява изследвания, реализирани презпоследните две години.