Институтът по философия и социология – БАН е партньор по реализирането на Национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“, като координира РП.I.7. „Оценка на социално-икономическото въздействие на проучването, добива и преработката на критични и стратегически суровини“ и в рамките на този работен пакет ще осъществи серия от социологически изследвания и анализи. Планираните дейности за изпълнение от Института по философия и социология ще бъдат ръководени от проф. дсн Емилия Ченгелова. Предвижда се над 20 изследователи от Института по философия и социология да бъдат включени в методологическата подготовка и в реализирането на различните изследователски модули. Съгласно Споразумението за партньорство от 17.09.2024 г., за петте години на участие в Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ Институтът по философия и социология ще получи бюджет в размер на 422 000 лева.
Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ е насочена към провеждане на специализирани геоложки проучвания за идентифицирането на местонаходища на критични и стратегически суровини в България.
Важен компонент от новата Национална програма е оценката на социално икономическото въздействие“. Добиването на критични и стратегически суровини (КСС) и тяхното ефективно ползване в българската икономика е твърде специфична проблематика, която се познава най-вече от експертите, изследователите и включените в добива работници (минното дело). Предходни проучвания разкриват, че в българското общество битуват разнородни обществени нагласи и мнения, които в немалката си част са негативни или твърде скептични. В определени райони на страната дори преобладават изцяло негативни мнения на населението, като в основата на тези оценки стои недостатъчното познаване на дейностите по добива на суровини и тяхното оползотворяване. Налице са страх и опасения, че добивните дейности могат да създават рискове за екологията и за бита на хората, живеещи в районите на находищата. Друг важен аспект на общественото мнение са нагласите и очакванията на бизнеса, тъй като веднъж открити, находищата ще бъдат експлоатирани, което предполага осъществяване на определени бизнес дейности.
Ето защо през първата година на настоящата Програма ще се проведе базово (входно) национално представително изследване сред населението от цялата страна. През втората, третата и четвъртата година от Програмата ще се проведат серия от локални проучвания на общественото мнение в избрани населени места. Това ще са местата на залежите на КСС. В рамките на тези три години ще се проведат минимум 12 локални проучвания, като този избор ще се направи след консултации с ИС на Програмата. В извадката ще попаднат населените места с най-критично настроено население, но също така и в населени места с умерено и с позитивно настроено население. Това ще позволи да се откроят спецификите в нагласите ва хората от различните населени места и на тази база ще се изготвят препоръки за информационно популяризиращи кампании за разясняване ползите и значимостта от добив на КСС и приложението им в икономиката. През петата година на Програмата ще се проведе второ национално представително изследване на общественото мнение в страната, като неговата цел ще бъде да се установи какви промени са настъпили вследствие от осъществените дейности по Програмата.
Отделно, за да бъдат проучени нагласите и очакванията на бизнеса у нас, още през първата година ще се проведе национално представително изследване сред българския бизнес. За целта ще бъде разработена специална методика, като ще се подберат най-подходящите изследователски методи за събиране мненията и оценките на българския бизнес по отношение добива, разработването и приложението на критични и стратегически суровини в България.