Търсене
Close this search box.

Как се формират електорални нагласи: методически експеримент разкрива факторите, обуславящи възникването и развитието на електорални нагласи

През 2020-2022 г. Центърът за емпирични социални изследвания от Института по философия и социология – БАН изпълни научно изследователски проект, посветен на процесите на формиране на общественото мнение и възможностите чрез математическо моделиране да се усъвършенстват социологическите инструменти за предсказване на развитието на обществените нагласи по важни за българското общество въпроси.

Един от фокусите на проекта са процесите на формиране на електоралните нагласи и електоралното поведение. За целите на проекта през 2022 г. бе проведено постелекторално изследване, което протече под формата на методически експеримент. Паралелно са реализирани две отделни изследвания – с един и същ изследователски инструментариум, но в два методически формата: национално представително изследване (стандартизирано интервю) и онлайн анкетно проучване по метода на „отзовалите се“.

Сравнението на оценките от двете изследвания показва убедително, че когато се изучават електоралните нагласи, е задължително да се работи по най-високите методически стандарти, ключов аспект от което е конструирането на представителна извадка. Сравнението показва, че когато се работи с представителна извадка, от една страна, и по метода на отзовалите се, от друга страна, емпиричните оценки за едни и същи събития, в един и същ времеви момент, обрисуват коренно различна картина на изследвания процес. Изтъкваме този факт, за да подчертаем най-напред важността на процедурата за селектиране на респонденти за електоралните изследвания, но заедно с това отново да обърнем внимание на факта, че методът на „отзовалите се“ води до некоректни, неверни реконструкции на социалната действителност като цяло. „Отзовалите се“ обикновено са лица, имащи пряк интерес или са силно въвлечени в коментираната проблематика. Тази тяхна предубеденост и предварителна обвързаност ги прави пристрастни към темата, поради което изследваните процеси и явления получават хиперболизирана, нереална реконструкция, която не е адекватна на действителните параметри на изследваните процеси и явления.

Проведеният методически експеримент показва, че електоралните нагласи се формират под влиянието на сложен комплекс от фактори. Данните сочат, че телевизията е факторът с най-силно влияние върху формирането на електоралните нагласи. Следващият по сила фактор са политиците и техните публични изяви. В частност, телевизионните изяви на политиците (участия в новинарски, обзорни и дискусионни предавания) имат изключителен по сила потенциал за влияние върху формирането на електоралните нагласи. Следващият по значимост фактор са социалните мрежи – Фейсбук, Туитър, Тик ток, Инстаграм и др. Значими са и такива фактори, като радиото, електронните версии на печатните медии, печатните медии (хартиеният им вариант) и други новинарски сайтове и портали, коментарите на публичните експерти. Не бива да се подценява и факторът доверителен кръг – това са най-близките приятели, роднини, колеги, на които човек има доверие и с които споделя мнения по актуални въпроси. Данните показват също така, че електоралните нагласи в значителна степен се влияят от електоралните проучвания – особено тези, резултатите от които се обявяват в последните две седмици преди изборния ден.