Конференцията „Ценностите. Класика и актуалност“ постави начало на конструктивен дебат за ценностите в хуманитарните и социалните науки
На 15 и 16 май 2024 г. се проведе Национална научна конференция „Ценностите. Класика и актуалност“, организирана съвместно от Секция „Култура, естетика, ценности“, ИФС – БАН, и Катедра „Философски и политически науки“, ФФ – ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Във форума се включиха 31 учени и изследователи в сферата на философията, социологията, политологията, етиката, естетиката, правото, антропологията, образованието, психологията, психотерапията и теологията, от 5 висши училища (ЮЗУ, СУ, ТУ – София, УНСС, ВТУ), ИФС – БАН и Русенската митрополия, с разностранни теми, проблеми и въпроси и търсене на пресечните им точки относно това кои са ценностите в съвременната човешка ситуация, как се изразяват или репресират, какви са работещите решения за конструктивен ценностен дебат както у нас, така и в международен план.
Конференцията бе открита във всеки от дните с приветствия от проф. дсн Емилия Ченгелова, директор на ИФС – БАН, и доц. д-р Петрана Стойкова, заместник-ректор на ЮЗУ.
Във втория ден на конференцията в ЮЗУ бе открита изложбата „Между Аз и Мен“ на Юлиана Хичева и Галина Йотова с визуални творби (цианотипия, смесена техника), посветени на ценностното отношение към себе си и Другия.
Дискусиите се насочиха естествено към генеалогията на ценностите – как на микрониво се конституират нашите ценностни предпоставки, предпочитания, пристрастия (В. Стойчев); към образованието в ценности и гражданското образование (Е. Варджийска, В. Стойчев); към нюанси в отношението и баланса между теорията и практиката на ценностите; към ценностите в качеството им на „не-неща като емоциите, ума, душата или духа“ (К. Пърт, из „Молекулите на емоцията“; Хр. Димитрова), или пък в качеството им на власт (Г. Йотова); към психологията и социологията на детството, превенцията на делинквентността (З. Ангелов), анахронизма на идеалите и базирания на ценности процесуален метод за работа с деца и младежи (М. Попчева, С. Борисова); към връзката между културните ценности, символния капитал и креативността (И. Куюмджиева); към развитието и бъдещето на нравствената парадигма в културата (И. Минков). Бяха изказани ред заслужаващи внимание твърдения pro и contra универсалния характер на ценностите и възможността да бъдат подведени под система (С. Кръстева, Е. Варджийска). И дори и в кризисни и смутни времена – а сякаш сегашното време на човек винаги е такова, защото сме в самото око на вихрушката им – „въпреки че отсичаме вишневата градина, ние винаги ще я мечтаем“ (Р. Обрешкова).