Международна конференция
“Нехегемонистични социологии: от контексти към практики”
София, 17-19 октомври 2013 г.
Организатори:
Институт за изследване на обществата и знанието при БАН,
Катедра Социология на СУ “Св. Климент Охридски”,
ИК24 „Малки общества и конструиране на знания” на Международната асоциация на френскиговорещите социолози
Френски институт в България,
Българска социологическа асоциация
с финансовата подкрепа на Университетската агенция на франкофонията
Осмислянето на социологията в хода на социалните трансформации и доминиращите научни тенденции винаги е съпътствало развитието на дисциплината. Днес, в епохата на нарастваща глобализация, на екологични рискове и дигитален бум, на интердисциплинарни и международни изследвания, социологията и социалните науки продължават рефлексията върху собствените си практики с цел успешно изпълнение на тяхната научна и социална мисия. Рядко обаче развитието на социалните науки се анализира от гледна точка, която се явява обща за редица икономически, политически, културни и дисциплинарни ситуации, а именно нехегемонистичната изследователска нагласа към света. Става въпрос за специфично отношение към света и форми на научна дейност, в които изследователят няма доминираща позиция и се оказва в различни зависимости, от институционални до финансови.
Тръгвайки от тази констатация, поставяме съществения за упражняване на нашата професия въпрос: Как правим социология и провеждаме изследвания, когато сме или се оказваме в нехегемонистична позиция? Този въпрос е в основата на колективната рефлексия за начините на практикуване на социологията в подчинени или субординирани отношения. Веднага отбелязваме, че те не са нито съдба, нито статут. Дадена нехегемонистична ситуация може да бъде резултат от променяща се конфигурация от актьори, отношения и институционални механизми, които правят така, че или условията за действие са дефинирани другаде или от други, или не разполагаме със средства и потенциал за влияние върху условията. С други думи, променящи се, полиморфни, многоаспектни, отношенията на зависимост, характеризиращи дадена ситуация, са винаги в процес на конструиране, и в този смисъл, подлежат на промяна.
Целта на международния форум е да срещне опита на изследователи с различна национална, институционална, дисциплинарна и професионална принадлежност, за да бъдат идентифицирани и анализирани нехегемонистични социологически практики. Съчетавайки геополитическото, географското, социоисторическото, епистемологичното и дисциплинарното измерение на производството на научни знания, очертаваме следните тематични оси на дебата:
• нехегемонията като подход към света;
• производства на знания в нехегемонистични контексти, места и изследователски полета;
• нехегемонистични практики и социологически анализ.
Международен научен комитет
Жак Л. БУШЕ, Университет на Квебек в Утауе, Квебек/Канада
Лиляна ДЕЯНОВА, СУ „Св. Климент Охридски”, България
Серж ДЮФУЛОН, Университет „Пиер Мендес Франс”, Гренобъл, Франция
Михай Дину ГЕОРГИУ, Университет „Александру Йоан Куза”, Яш, Румъния/Европейски център по социология и политическа наука, Париж, Франция
Милева ГУРОВСКА, Университет в Скопие, Македония
Светла КОЛЕВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България
Жил РУЕ, Университет Париж Декарт, Франция/Френски институт в България/ Университет в Банска Бистрица, Словакия
Марк-Анри СУЛЕ, Университет във Фрибург, Швейцария
Жосеф-Ивон ТЕРИЙО, Университет на Квебек в Монреал, Квебек/Канада
Организационен комитет
Лиляна ДЕЯНОВА, СУ „Св. Климент Охридски”, България
Момчил ХРИСТОВ, СУ „Св. Климент Охридски”, България
Галина КОЛЕВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България
Светла КОЛЕВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България
Петя ТОДОРОВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България
Владимир ВЛАДОВ, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България
Боян ЗНЕПОЛСКИ, СУ „Св. Климент Охридски”, България
Работните езици на конференцията са френски и български.
Кръглата маса и тематичните сесии ще се състоят на френски език.
Симултанен превод е осигурен по време на пленарните сесии на 18 октомври 2013 г.
