Одобрени от НС на ИФС критерии за избор на научно-теоретично и научно-приложно постижение
Първо, при определяне на предложенията за научно-теоретично постижение на Института основен критерий е международната видимост на постижението – публикация (публикации) в чужбина, особено в издание с импакт фактор или импакт ранг (за статиите) или в престижно чуждестранно западно издателство (за монографичен труд).
Второ, по отношение на предложенията за научно-приложно постижение на Института комисията се обединява около основния критерий за разработка на изследване (публикация), представляващо значим резултат, който се прилага в друга научна област или в практическата сфера и чиято реализация ще доведе до положителни резултати при решаване на значим социален проблем.
Трето, ако в резултат от прилагането на така формулираните критерии се оформят няколко предложения от еднакъв ранг, те се класират по допълнителни критерии, един от които е проблематиката, както и авторът/авторите да не са били определени като постижение през последните 5 години от комисия, излъчена специално за тази цел от НС, която ще формулира и допълнителните критерии според конкретния случай.
Най-значимо научно-теоретично постижение на ИФС ЗА 2023, утвърдено от ОС
Сборник „Философия на религията и светогледа – традиция и новаторство“. София, ИК Пропелер, 2023.
Съставител: Стефан Пенов, научен редактор Людмил Петров, редактори Севделина Николова и Мирослав Бачев; рецензенти: Татяна Батулева и Николай Михайлов.
Теоретико-философските реконструкции и системно-философския дискурс на текстовете разкриват една пълна картина на религията и светогледа, моралните и църковните общности, културните и духовните аспекти на съществуващото. Текстовете в сборника са актуални теоретични постижения в контекста на съвременността. Сборникът представя истинска панорама от актуални теми и важна проблематика от областите на философията, религията, културата, социокултурната история, светогледа, като анализира тези, понятия, смисли и обединява традиционни и новаторски изследователски подходи. Изследванията в сборника, от една страна, са ориентирани към изучаване, опознаване и съхранение на културната и философската традиция, в едно с търсене на синтез с новото. От друга страна, е представено диалектическото развитие като единство на противоречивите традиция и новаторство, което се движи в посока към акумулиране на идеи и откриване на принципно новото, прогнозиране на неизвестното. Идеите и принципите на академичната философия рефлектират върху теологията на авраамичните религии, както и на някои източни религии и религиозно-философски традиции като будизма и хиндуизма. Представеното изследване е опит за създаване на система и метод, които имат светогледно и методологическо значение и могат да детерминират религията, човешката психика и поведение в обществото. То е полезно за академици, религиозни дейци, държавни, обществени организации и др.
Най-значимо научно-приложно постижение на ИФС ЗА 2023, утвърдено от ОС
Специален брой на сп. „Философия“: Perspectives towards Education for the 21st Century, книжка 3S – специално издание, година XXXII, Vol. 32, S., 2023. Impact factor 0.1, Rank by JCI Q3, Издателство: Аз-буки, Национално издателство за образование и наука.
Научни редактори (гост–редактори): Христина Амбарева и Богдана Тодорова.
Специалният брой е рефериран и индексиран в Web of Science, EBSCO, ERIH+ и представя резултатите от колективен проект „Преосмисляне на българското образование в контекста на 21 век“, с участието на философи и социолози.
Съдържа 8 статии от 10 автора, 8 от които от ИФС (вкл. докторант) и 1 от чужбина.Осигурява международна видимост на ИФС и съдържа следните научно-приложни резултати:
1. Изследва прехода от индустриален към информационен модел на образованието: разгледани са добри практики от България (използването на Google Classroom в иновативно начално училище, град Велико Търново) и от Финландия (приложимост на принципите на финландското образование в български контекст).
2. Социализацията е разгледана като критичен аспект на образованието в цифровата епоха. Анализът в практически аспект води до преформулиране мястото на училището, като фактор за превенция от радикализация и способ да се противодейства на религиозния фундаментализъм.
3. Анализирана е българската национална стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г., в резултат на което са очертани конкретни недостатъци и пропуски в рамките на тази стратегия, с цел по-пълна информираност на институциите в България за решаване на значими проблеми в образованието.
