Търсене
Close this search box.

На 22.04.2019 г. Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН проведе пресконференция

За пръв път в публичното пространство бяха представени основни резултати от реализирания проект „“Икономиката в сянка“ като девиантна практика“. Проектът е изпълнен пред периода 2016 -2019 г. от екип учени от ИИОЗ-БАН в състав: проф. д.с.н. Емилия Ченгелова (ръководител), проф. д.с.н. Валентина Златанова, проф. д.с.н. Светлана Съйкова, гл. ас. д-р Люба Спасова.

На пресконференцията бяха представени основни акценти в нагласите и отношението на българина към законодателството по принцип и към „икономиката в сянка“:

  • 81% от българите са изцяло фиксирани към постигането на материали цели и това са техните основни приоритети;
  • 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Проблематичното е, че останалите 43,1% имат явни или латентни нагласи за неспазване на законодателството;
  • Само 31,9% от българите считат, че повечето закони са добре написани и приложими. Това индикира пораснала критичност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими;
  • 19,8% са напълно съгласни, а 41,3% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон има пречи, ще намерят „вратичка“ в него и ще постигнат своите цели;
  • 52,9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона;
  • 65,2% от българите смятат, че „икономиката в сянка“ е най-бързият начин да се изкарат повече пари;
  • Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност – било то като работодатели, или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват “най-фриволно” поведение в социален смисъл и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони
  • Ширещите се сред българите стереотипи за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникването на толерантно отношение към различните девиации в областта на индивидуалното и груповото икономическо поведение. Неспазването на законите се възприема като нова „нормалност“, като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда. Така обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девианти и алиенирани субекти.

Очертана бе структурата на българското общество от гл. т. на социологията на девиантното поведение. Към момента, в обществото се открояват осем поведенчески модела, чието разпределение е следното:

1) Конформисти – 34%

2) Иноватори – 6%

3) Ритуалисти – 4%

4) Оттеглящи се -10%

5) Бунтари – 6%

6) Максимизатори – 16%

7) Неутрализатори – 18%

8) Алтернатори – 6%

С изключение на конформистите, останалите модели на поведение включват различни елементи на девиантност, т.е. отклоняване от социално приемливите норми и морални императиви, неглежиране на правилата и извършване на действия, които попадат в категория девиации. Това състояние на обществото е обективен резултат от мощните трансформационни процеси, които засегнаха отношенията на собственост, моделите за управление на икономиката и моделите за извършване на бизнес в страната.

ОЩЕ

Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” по професионално направление 2.3. Философия (Онтология) за нуждите на Секция „Онтология и епистемология“

Конкурскът е обнародван в ДВ, бр. 67/04.08.2023 г. Рецензия от проф. дн Кольо Коев относно конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 2.3. Философия (Онтология) за нуждите

Научният съвет на ИФС-БАН обявява конкурс за академичната длъжност “асистент” за нуждите на секция „Общности и идентичности“

В съответствие с чл. 23 от ПРАВИЛНИК НА ИНСТИТУТА ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ – БАН ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ И ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Публична защита на Румяна Русева Желева

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ Обявява Публична защита на дисертационния труд на доц. д-р Румяна Желева на тема „Устойчивото развитие във времена на несигурност“ за придобиване