За пръв път в публичното пространство бяха представени основни резултати от реализирания проект „“Икономиката в сянка“ като девиантна практика“. Проектът е изпълнен пред периода 2016 -2019 г. от екип учени от ИИОЗ-БАН в състав: проф. д.с.н. Емилия Ченгелова (ръководител), проф. д.с.н. Валентина Златанова, проф. д.с.н. Светлана Съйкова, гл. ас. д-р Люба Спасова.
На пресконференцията бяха представени основни акценти в нагласите и отношението на българина към законодателството по принцип и към „икономиката в сянка“:
- 81% от българите са изцяло фиксирани към постигането на материали цели и това са техните основни приоритети;
- 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Проблематичното е, че останалите 43,1% имат явни или латентни нагласи за неспазване на законодателството;
- Само 31,9% от българите считат, че повечето закони са добре написани и приложими. Това индикира пораснала критичност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими;
- 19,8% са напълно съгласни, а 41,3% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон има пречи, ще намерят „вратичка“ в него и ще постигнат своите цели;
- 52,9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона;
- 65,2% от българите смятат, че „икономиката в сянка“ е най-бързият начин да се изкарат повече пари;
- Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност – било то като работодатели, или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват “най-фриволно” поведение в социален смисъл и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони
- Ширещите се сред българите стереотипи за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникването на толерантно отношение към различните девиации в областта на индивидуалното и груповото икономическо поведение. Неспазването на законите се възприема като нова „нормалност“, като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда. Така обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девианти и алиенирани субекти.
Очертана бе структурата на българското общество от гл. т. на социологията на девиантното поведение. Към момента, в обществото се открояват осем поведенчески модела, чието разпределение е следното:
1) Конформисти – 34%
2) Иноватори – 6%
3) Ритуалисти – 4%
4) Оттеглящи се -10%
5) Бунтари – 6%
6) Максимизатори – 16%
7) Неутрализатори – 18%
8) Алтернатори – 6%
С изключение на конформистите, останалите модели на поведение включват различни елементи на девиантност, т.е. отклоняване от социално приемливите норми и морални императиви, неглежиране на правилата и извършване на действия, които попадат в категория девиации. Това състояние на обществото е обективен резултат от мощните трансформационни процеси, които засегнаха отношенията на собственост, моделите за управление на икономиката и моделите за извършване на бизнес в страната.
