Резюме:
За разлика от съществуващите изследвания, които се фокусират основно върху ефектите от образователните постижения и учебните програми върху гражданската активност, настоящата статия си поставя за цел да изследва връзката на субективната оценка на справедливостта на образователните възможности на хората и тяхната активна социална ангажираност и как тази връзка се проявява в различни социални условия. На теоретично ниво анализът се основава на осмислянето за гражданската активност като многоизмерен и специфичен за дадена област феномен. Той също така е вдъхновен от разбирането на подхода за способностите и възможностите за реализация (the capability approach) за възможностите, които свободата разкрива, и за значението на справедливостта на съществуващите възможности и свързаните с тях процеси. На емпирично ниво нашето изследване анализира данни от деветата вълна на Европейското социално проучване (2018) за 29 страни с помощта на линеен регресионен модел на две нива. В рамките на статията е разработена скала за гражданска активност, която се отнася до четири социални сфери: политическа, социална, работна среда и демократични ценности. Резултатите от анализа показват, че по-високото равнище на възприемана несправедливост на образователните възможности е свързано с по-ниски нива на гражданска активност. Те също разкриват, че въпреки наличието на отрицателна връзка между възприеманата несправедливост на възможностите на хората да получат желаното образование и тяхната гражданска активност, силата на тази връзка намалява, когато хората живеят в общества с високо доверие и в страни с по-високи нива на икономическо и демократично развитие.
