Търсене
Close this search box.

НЯМА ДА ЗАБРАВИМ ПАМЕТТА И ИДЕИТЕ НА ПРОФ. ВАСИЛ МОМОВ

На 18 март 2022 г. си отиде от живота  доайенът на българската етика проф. д.ф.н. Васил Момов. Големият български етик е роден на 11 май 1931 г. във Велики Преслав. Той е един от няколкото български учени поставили основите на българската етика и на секция „Етика“ в Института по философия на БАН. Дългогодишен изследовател на проблемите на морала, теорията на личността, възпитанието, проблемите на идеологията и нейната връзка с моралните ценности. Организатор и участник в десетки национални и международни конференции по етика. Дългогодишен преподавател и ръководител на редица докторанти в областта на етиката. Множество български учени дължат на него научната си кариера. Основател и директор на научен център за комплексни изследвания на идеологическия процес, морала, личността.

Това е ученият, който активно въвежда използването на системен и структурен подход към анализа на морала, без да пренебрегва и анализа на неговите нормативни и дескриптивни характеристи. Изследва както философските и теоретически основи на етиката, така и нейните приложни аспекти, включително и механизмите и формите на възпитание и социализация, чрез които се усвояват моралните ценности и норми. Показва, че различните морални ценности на обществата са свързани в една или друга степен и с различни идеологии, поколения, традиции, цивилизационни общности.

След по-значимите му книги са „Нравствената норма и нейната реализация“ (1969), „Морал и възпитание: Теоретико-методологически проблеми“ (1972),  „Человек, морал, воспитание“, (М., Прогресс, 1975), „Социална среда и възпитание“ (Съвместно с Анатолий Харчев) (1977), „Жизнена позиция и нравствено възпитание на младежта“ (Съвместно с Петър Митев) (1978), „Теория, идеологическа политика, личност“ (1987), „Приложната етика“ (Съвместно с  Владимир Бакщановски, Юрий Согомонов) (1988), „Етически студии. Моралът пред провокациите на социалната динамика“ (1999), „Изкушената Пандора: Етически студии“ (2006), „Мисията на Диоген: Социохуманитарни щрихи“ (2015).

Продължи да работи  десетилетия след навършване на пенсионната възраст. Особено внимание в последните си работи обръща на националните традиции и родовата памет. Прави сериозни изследвания на няколковековните корени и традиции на Момовия род във Велики Преслав, резултат  на което са неговите книги „Родовата памет на Момови“ и „Родовата памет на Момови (ХХVII-ХХ век). Сбирки за публичния образ на родовата памет“ (2010).

Отиде си една от най-ярките фигури, поставили темелите на съвременната българска етика и на етическите традиции. Съвременните български етици и бъдещите поколения в Института по философия и социология ще продължат да работят, опирайки се на идеите и на множеството изследвания на този забележителен български учен.

Поклон пред делото и паметта му. Признателност пред големия учен, пред човека, от когото сме се учили на добродетели! Да почива в мир!

 

Чл.-кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов

ОЩЕ

Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” по професионално направление 2.3. Философия (Онтология) за нуждите на Секция „Онтология и епистемология“

Конкурскът е обнародван в ДВ, бр. 67/04.08.2023 г. Рецензия от проф. дн Кольо Коев относно конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 2.3. Философия (Онтология) за нуждите

Научният съвет на ИФС-БАН обявява конкурс за академичната длъжност “асистент” за нуждите на секция „Общности и идентичности“

В съответствие с чл. 23 от ПРАВИЛНИК НА ИНСТИТУТА ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ – БАН ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ И ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Публична защита на Румяна Русева Желева

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ Обявява Публична защита на дисертационния труд на доц. д-р Румяна Желева на тема „Устойчивото развитие във времена на несигурност“ за придобиване