Започвайки през късните 1950-те години и продължавайки до края на 1980-те, Народна република България посреща хиляди работници, студенти и бежанци, пристигащи от постколониални страни. Под натиска на процесите по деколонизация в Азия, Африка и Латинска Америка, на интернационалистическия си дълг и на критиките, които отправя към капиталистическите страни, Народната република формира комплекс от държавни и масови структури, институции и концептуални полета, които формират един социалистически миграционен режим. Реставрацията на капитализма започва с изкореняване на тези структури и социалистическите политически рационалности. Някогашните „чуждестранни приятели“ на социалистическа България бързо биват превърнати в „чуждестранни врагове“, които застрашават „европейския“ път към истински пазарна икономика на Републиката.
Организатори са Боряна Бунджулова и Леа Вайсова
