СКРЪБНА ВЕСТ
НАПУСНА НИ ПРОФ. ДФН ЕРИКА ЛАЗАРОВА
Човек със състрадателно и чувствително сърце. Учен с голям заряд, търсещ и провокиращ.
Проф. дфн Ерика Лазарова завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” и културен мениджмънт в Австрия (1993). Започва своя научен път в Института по култура при БАН, където се хабилитира през 1991 г. От 1995 до 2010 г. е ст.н.с. в Центъра по наукознание при БАН. Професор е в Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.
Нейните научни интереси са в сферата на историята и философията на културата, история на науката, етика, естетика. Има над 160 научни публикации на български, английски, немски, френски, руски и чешки език, както и над 500 научно-популярни публикации в периодичния печат. Най-често цитирани са „Немският романтизъм между действителността и идеала“ (1990), „Езикът на цветята“ (1994), „Светликът на Живата етика“ (1996), „Непознатият Уайлд“ (2000), „Д-р Асен Петров или биографията като огледало на епохата“ (2004), „Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов“ (2005), „Литературата като историческо самопознание и самосъзнание“ (2005), „Богомило-катарската философия като живяна етика“( 2013), “The role of ego-documents in the history of science”(2016), както и статиите, посветени на проблемите на глобализма, културната антропология, естетическото възпитание, историята на древните цивилизации, морала на българското общество и др. Научен ръководител на проекта „Златен фонд на българската наука“, с който представи хуманното лице и творческото кредо на изявени български учени.
Била е член на Общото събрание на БАН, секретар на Научния съвет на ИИОЗ и заместник-председател на Общото му събрание. Член е на Съюза на учените, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, на Академия „Българска книга”, на Международна организация за полиестетическо възпитание, на Международна организация „Мир чрез култура” (Австрия) и др. Участва в работата на редколегията на сп. „Философски алтернативи” и е един от най-изявените му автори. Статиите й, написани на великолепен български език, често предизвикват емоции и лесно спечелват приятели… и опоненти… Главен редактор и съучредител на първото българско електронно списание по етика: „Етически изследвания“(2016-2017).Има участия в над 100 международни конгреси и конференции у нас и в чужбина – в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Египет, Естония, Испания, Казахстан, Латвия, Мексико, Норвегия, Русия, Хърватия. Има специализации в Австрия, Германия, Люксембург, Холандия, Полша, Унгария. През 2001 г. получава Наградата за култура на Министерството на Р. България, а през 2008 г. – наградата на СПБ за превода на книгата на Фр. Ницше „Човешко, твърде човешко”.
В центъра на научните си търсения поставя историческото развитие на българската хуманитаристика и развитието на нравствените и художествено-естетическите идеи в световната история. Изследовател с изразена социална позиция, за който хуманизмът е творческо кредо. Учен с морална чувствителност, който до последния си земен час работи за единството на българската етическа общност и с убеденост в креативната сила на моралните послания.
Неочаквана и огромна загуба за колегията ни и за националната етическа, науковедска и философска общност!
Лек път към светлината, в която искрено вярваше и към която се стремеше още тук, на земята! Почивай в мир!
От колегите от ИИОЗ
