Социални теории, стратегии и прогнози

Секцията е част от направление „НЕРАВЕНСТВА И СОЦИАЛНА ПРОМЯНА“ от структурата на Института по философия и социология (бивш ИИОЗ).

Предмет на дейност:

Сeкцията изследва общите характеристики на съвременните общества, динамиката и перспективите на тяхното развитие; разработва нормативни и дескриптивни прогнози, както и стратегии за социално развитие. Нейни сътрудници са включени в различни национални и международни изследователски мрежи.

Секцията покрива следните изследователски полета: философия на политиката, правото и икономиката, футурология, социални теории, философия и теория на историята, религия и сигурност, антропология.

♦Секция “Социални теории, стратегии и прогнози” проведе на 3 декември 2020 г. международна конференция на тема:

Social-Humanitarian, Scientific and Cultural Relations of Azerbaijan and Bulgaria

посветена на 75 годишния юбилей на Институт по философия и социология, Азербайджанска Национална Академия, под патронажа и с личното участие на вицепрезидента на Азербайджанската Академия, академик Иса Хабибейли.

Конференцията е по проект на ЕБР между НАНА и БАН.

♦Секция “Социални теории, стратегии и прогнози” по случай Световния ден на философията, организира международна конференция на тема:

“Creativity in Between“

♦Поради настъпилото извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19, секцията работи в режим home office. Поради естеството на работа свързана с експертизи, стратегии и прогнозиране в различни области ( политика, икономика, право, култура) ние продължаваме онлайн нашата научна дейност, като ще качваме регулярно различни експертни мнения и прогнози, на наши сътрудници и на колеги от партниращи институти в чужбина, под общ надслов: „Философия по време на пандемия“.

NOTES ON POST-PANDEMIC EDUCATION, Nevena Ivanova

Пандемия и добро управление (някои предварителни бележки), Благовеста Николова

Global Transformative Leadership in the 21st Century: A Science, Engineering, Technology Integrated and Strategic Perspective, Rodolfo A. Fiorini, Carlos Alvarez-Pereira, Garry Jacobs, Donato Kiniger-Passigli, Alberto Zucconi, Nebojša Nešković, Herwig Schopper, Vojislav Mitic, Hazel Henderson, Mariana Todorova, Witold Kinsner & Luigi Cocchiarella

Коронакризата като шанс за страните в Югоизточна Азия и предизвикателство за Китай в региона, Вихра Павлова

Body’s freedom vs spirit’s freedom or about the paradoxes of freedom in the time of the Covid-19, Lorena Stuparu

COVID-19 И ЖИВОТЪТ КАТО ЦЕЛ, Христина Амбарева

A Veil of Pandemic: Universal Ethics for the Global Willage of Human Family, Cafer Sadık Yaran

What is the task of philosophers in the post-coronavirus world? by A. Kadir ÇÜÇEN

ПАНДЕМИЯТА COVID-19 И ПРОПУКВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЕДИНСТВО,Борислав Градинаров

НА КОЛЕНЕ ПРЕД COVID-19 (некарантинирано размишление), Иван Кацарски

Aesthetics in the pandemic time, Mihaela Pop

О философии и этике в условиях пандемии, Ильхам Мамедзаде

Предизвестената пандемия, за която не бяхме подготвени, Ива Манова

COVID-19 и Възкресение, Богдана Тодорова

BIOSECURITY AS REALITY by Henrieta Anișoara Șerban

No, Coronavirus is Not a Black Swan! But Our Reaction to It Might be Considered as One! by Mariana Todorova

Проекти:

2018-2021. Проект по ЕБР с НАА, на тема: Настоящи и бъдещи перспективи на социално-хуманитарните, научни и културни връзки между Азербайджан и България, р-л проф.дфн Богдана Тодорова

2016-2018. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): Democratization, religious identity and fundamentalism in Romania and Bulgaria. Ръководител на проекта доц. д.ф.н. Богдана Тодорова. Участници от българска страна: проф. д.ф.н. Веселин Петров, гл. ас. д-р Христина Амбарева.

2016-2017. Проект по Програма за подпомагане на младите учени ‘Балканите и мигрантската криза в контекста на трансформацията на Европейския граничен контрол”, участници: доц. д-р Борислав Градинаров (научен ръководител), гл. ас. д-р Благовеста Николова (млад учен)

2015-2018. Вътрешноинститутски колективен научен проект: България в Европейския съюз – изводи, конфликти, рискове и перспективи. Ръководител на проекта доц. д-р Борислав Градинаров. Участници: проф. д.ф.н. Иван Кацарски, чл.-кор. проф. Васил Проданов, доц. д.ф.н. Богдана Тодорова, доц. д-р Ивелина Иванова, гл. ас. д-р Христина Амбарева, гл. ас. д-р Благовеста Николова, д-нт Ива Куюмджиева.

2015-2017. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): „Culture and Values in Late Modernity“. Ръководител на проекта доц. д.ф.н. Богдана Тодорова. Участници от българска страна: гл. ас. д-р Христина Амбарева.

2013-2015 Колективен научен проект „Бъдещето на религията. (Глобалното християнство и ислям)“. Ръководител: доц. д.ф.н. Богдана Тодорова

2013-2014. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): “Church and Culture in Romanian and Bulgarian history and nowadays. The future of religion on the Balkans.” Ръководител доц. д.ф.н. Богдана Тодорова.

2013-2014. Колективен научен проект „Нови форми на неравенствата и трансформация на властовите механизми“. Ръководител: проф. д.ф.н. Иван Кацарски.

2013 „Социална аналитика на протестите в България 2013 г. във Фейсбук”, част от колективен проект „Фрагментация на българското общество: социални фактори, структурни измерения и ценностни проекции”. Координатор: проф. д.с.н. Румяна Стоилова. Участници: гл. ас. д-р Христина Амбарева и др.

2012-2015. Международен проект “България в променящата се геополитическа среда“. Партньори на проекта са Руски институт за стратегически изследвания, Москва и Университет за национално и световно стопанство, София, с ръководител от българска страна чл. кор. проф. В. Проданов.

Семинари:

На 29 ноември 2019, се проведе семинар с гост-лектор проф. Владимир Шалаев, на тема” Глобализация и деглобализация”, декан на ФГБОУ “Поволжски държавен технологичен университет”.

Проф. Шалаев, като главен редактор, представи индексираното списание “Socio Time“, с покана за съвместни публикации. В списанието се публикуват материали в областите: философия, социология и история.

Бяха очертани възможностите за сътрудничество между Факултет “Социални технологии” и секция “Социални теории, стратегии и прогнози”, ИФС.

УЪРКШОП „БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ“: По повод 150-та годишнината на БАН секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология организира експертен уъркшоп с представители на Министерство на образованието и науката (МОН) на тема „Бъдещето на образованието през погледа на дигиталните технологии и изкуствения интелект“. Събитието бе приветствано от Председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, който подчерта необходимостта от задълбочен и траен диалог между Академията и Министерството по общественозначими теми, каквато е и скоростното нахлуване на дигитални технологии и изкуствен интелект в различни сектори, включително в сферата на образованието. В хода на дискусията взе участие и министър Красимир Вълчев, който очерта някои основни проблеми при адаптиране с изискванията на една силно динамична среда, пораждаща огромни предизвикателства, на които образователната система трябва да даде смислен отговор. Последното касае както ясни и дългосрочни стратегически насоки, така и възможна реорганизация на процесите, така че да се постигнат необходимите ефекти. Във връзка с това бяха подчертани нуждата от фокусиране на образователния процес върху изграждането на компетенции (които включват не само знания, но и адекватни умения и нагласа), така и необходимостта от прилагането на мрежови подход за осъществяване на координация и сътрудничество между различни звена от сектора. Обсъжданията по време на уъркшопа засегнаха тези и множество други теми като: съществуващи практики на интегриране на дигитални технологии и изкуствен интелект в учебния процес; тяхната ценност и недостатъци с оглед на познавателната способност на учениците; бъдещето на университетите и цялостната реориентация към усвояване на специфични компетенции; иновативни форми на преподаване, фокусирани върху въвличане на учениците като участници в процеса на създаване на научно знание (практики от областта на биологията); проблемът за сложните отношения между социално-икономическите неравенства и образованието, както и различните аспекти на феномена дигитално неравенство; проблеми, касаещи научната грамотност и недостатъчното стимулиране на критическа рефлексия относно многоплановото въздействие на научно-техническия напредък.