Социални теории, стратегии и прогнози

Секцията е част от направление „НЕРАВЕНСТВА И СОЦИАЛНА ПРОМЯНА“ от структурата на Института по философия и социология (бивш ИИОЗ).

Предмет на дейност:

Сeкцията изследва общите характеристики на съвременните общества, динамиката и перспективите на тяхното развитие; разработва нормативни и дескриптивни прогнози, както и стратегии за социално развитие. Нейни сътрудници са включени в различни национални и международни изследователски мрежи.

Секцията покрива следните изследователски полета: философия на политиката, правото и икономиката, футурология, социални теории, философия и теория на историята, религия и сигурност, антропология.

♦ The Department of ‘Social theories, strategies and prognoses’ at the Institute of Philosophy and Sociology – BAS and other Balkan countries started a discussion on the COVID-19 Pandemic at its very beginning. We attempted at exploring possible mechanisms to avoid 3 types of crisis: medical, economic and psychological, and to consider optimistic scenarios, outlining desirable paths to follow. As Thomas Piketty once noted, what really matters is How we change the system, in what direction. And, how does our philosophical reflection deal with the need for true politics, as Slavoj Zizek has mentioned in his recent book ‘Pandemic’. We would like to express our special gratitude to the colleagues from the Center for strategic researches (CESNA-B), for their kind support and efforts to publish this Collection of papers.

♦Секция “Социални теории, стратегии и прогнози” проведе на 3 декември 2020 г. международна конференция на тема:

Social-Humanitarian, Scientific and Cultural Relations of Azerbaijan and Bulgaria

посветена на 75 годишния юбилей на Институт по философия и социология, Азербайджанска Национална Академия, под патронажа и с личното участие на вицепрезидента на Азербайджанската Академия, академик Иса Хабибейли.

Конференцията е по проект на ЕБР между НАНА и БАН.

♦Секция “Социални теории, стратегии и прогнози” по случай Световния ден на философията, организира международна конференция на тема:

“Creativity in Between“

♦Поради настъпилото извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19, секцията работи в режим home office. Поради естеството на работа свързана с експертизи, стратегии и прогнозиране в различни области ( политика, икономика, право, култура) ние продължаваме онлайн нашата научна дейност, като ще качваме регулярно различни експертни мнения и прогнози, на наши сътрудници и на колеги от партниращи институти в чужбина, под общ надслов: „Философия по време на пандемия“.

NOTES ON POST-PANDEMIC EDUCATION, Nevena Ivanova

Пандемия и добро управление (някои предварителни бележки), Благовеста Николова

Global Transformative Leadership in the 21st Century: A Science, Engineering, Technology Integrated and Strategic Perspective, Rodolfo A. Fiorini, Carlos Alvarez-Pereira, Garry Jacobs, Donato Kiniger-Passigli, Alberto Zucconi, Nebojša Nešković, Herwig Schopper, Vojislav Mitic, Hazel Henderson, Mariana Todorova, Witold Kinsner & Luigi Cocchiarella

Коронакризата като шанс за страните в Югоизточна Азия и предизвикателство за Китай в региона, Вихра Павлова

Body’s freedom vs spirit’s freedom or about the paradoxes of freedom in the time of the Covid-19, Lorena Stuparu

COVID-19 И ЖИВОТЪТ КАТО ЦЕЛ, Христина Амбарева

A Veil of Pandemic: Universal Ethics for the Global Willage of Human Family, Cafer Sadık Yaran

What is the task of philosophers in the post-coronavirus world? by A. Kadir ÇÜÇEN

ПАНДЕМИЯТА COVID-19 И ПРОПУКВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЕДИНСТВО,Борислав Градинаров

НА КОЛЕНЕ ПРЕД COVID-19 (некарантинирано размишление), Иван Кацарски

Aesthetics in the pandemic time, Mihaela Pop

О философии и этике в условиях пандемии, Ильхам Мамедзаде

Предизвестената пандемия, за която не бяхме подготвени, Ива Манова

COVID-19 и Възкресение, Богдана Тодорова

BIOSECURITY AS REALITY by Henrieta Anișoara Șerban

No, Coronavirus is Not a Black Swan! But Our Reaction to It Might be Considered as One! by Mariana Todorova

Проекти:

2018-2021. Проект по ЕБР с НАА, на тема: Настоящи и бъдещи перспективи на социално-хуманитарните, научни и културни връзки между Азербайджан и България, р-л проф.дфн Богдана Тодорова

2016-2018. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): Democratization, religious identity and fundamentalism in Romania and Bulgaria. Ръководител на проекта доц. д.ф.н. Богдана Тодорова. Участници от българска страна: проф. д.ф.н. Веселин Петров, гл. ас. д-р Христина Амбарева.

2016-2017. Проект по Програма за подпомагане на младите учени ‘Балканите и мигрантската криза в контекста на трансформацията на Европейския граничен контрол”, участници: доц. д-р Борислав Градинаров (научен ръководител), гл. ас. д-р Благовеста Николова (млад учен)

2015-2018. Вътрешноинститутски колективен научен проект: България в Европейския съюз – изводи, конфликти, рискове и перспективи. Ръководител на проекта доц. д-р Борислав Градинаров. Участници: проф. д.ф.н. Иван Кацарски, чл.-кор. проф. Васил Проданов, доц. д.ф.н. Богдана Тодорова, доц. д-р Ивелина Иванова, гл. ас. д-р Христина Амбарева, гл. ас. д-р Благовеста Николова, д-нт Ива Куюмджиева.

2015-2017. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): „Culture and Values in Late Modernity“. Ръководител на проекта доц. д.ф.н. Богдана Тодорова. Участници от българска страна: гл. ас. д-р Христина Амбарева.

2013-2015 Колективен научен проект „Бъдещето на религията. (Глобалното християнство и ислям)“. Ръководител: доц. д.ф.н. Богдана Тодорова

2013-2014. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): “Church and Culture in Romanian and Bulgarian history and nowadays. The future of religion on the Balkans.” Ръководител доц. д.ф.н. Богдана Тодорова.

2013-2014. Колективен научен проект „Нови форми на неравенствата и трансформация на властовите механизми“. Ръководител: проф. д.ф.н. Иван Кацарски.

2013 „Социална аналитика на протестите в България 2013 г. във Фейсбук”, част от колективен проект „Фрагментация на българското общество: социални фактори, структурни измерения и ценностни проекции”. Координатор: проф. д.с.н. Румяна Стоилова. Участници: гл. ас. д-р Христина Амбарева и др.

2012-2015. Международен проект “България в променящата се геополитическа среда“. Партньори на проекта са Руски институт за стратегически изследвания, Москва и Университет за национално и световно стопанство, София, с ръководител от българска страна чл. кор. проф. В. Проданов.

Семинари:

На 29 ноември 2019, се проведе семинар с гост-лектор проф. Владимир Шалаев, на тема” Глобализация и деглобализация”, декан на ФГБОУ “Поволжски държавен технологичен университет”.

Проф. Шалаев, като главен редактор, представи индексираното списание “Socio Time“, с покана за съвместни публикации. В списанието се публикуват материали в областите: философия, социология и история.

Бяха очертани възможностите за сътрудничество между Факултет “Социални технологии” и секция “Социални теории, стратегии и прогнози”, ИФС.

УЪРКШОП „БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ“: По повод 150-та годишнината на БАН секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология организира експертен уъркшоп с представители на Министерство на образованието и науката (МОН) на тема „Бъдещето на образованието през погледа на дигиталните технологии и изкуствения интелект“. Събитието бе приветствано от Председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, който подчерта необходимостта от задълбочен и траен диалог между Академията и Министерството по общественозначими теми, каквато е и скоростното нахлуване на дигитални технологии и изкуствен интелект в различни сектори, включително в сферата на образованието. В хода на дискусията взе участие и министър Красимир Вълчев, който очерта някои основни проблеми при адаптиране с изискванията на една силно динамична среда, пораждаща огромни предизвикателства, на които образователната система трябва да даде смислен отговор. Последното касае както ясни и дългосрочни стратегически насоки, така и възможна реорганизация на процесите, така че да се постигнат необходимите ефекти. Във връзка с това бяха подчертани нуждата от фокусиране на образователния процес върху изграждането на компетенции (които включват не само знания, но и адекватни умения и нагласа), така и необходимостта от прилагането на мрежови подход за осъществяване на координация и сътрудничество между различни звена от сектора. Обсъжданията по време на уъркшопа засегнаха тези и множество други теми като: съществуващи практики на интегриране на дигитални технологии и изкуствен интелект в учебния процес; тяхната ценност и недостатъци с оглед на познавателната способност на учениците; бъдещето на университетите и цялостната реориентация към усвояване на специфични компетенции; иновативни форми на преподаване, фокусирани върху въвличане на учениците като участници в процеса на създаване на научно знание (практики от областта на биологията); проблемът за сложните отношения между социално-икономическите неравенства и образованието, както и различните аспекти на феномена дигитално неравенство; проблеми, касаещи научната грамотност и недостатъчното стимулиране на критическа рефлексия относно многоплановото въздействие на научно-техническия напредък.