Социални теории, стратегии и прогнози

Секцията е част от направление „НЕРАВЕНСТВА И СОЦИАЛНА ПРОМЯНА“ от структурата на Института по философия и социология (бивш ИИОЗ).

Предмет на дейност:

Сeкцията изследва общите характеристики на съвременните общества, динамиката и перспективите на тяхното развитие; разработва нормативни и дескриптивни прогнози, както и стратегии за социално развитие. Нейни сътрудници са включени в различни национални и международни изследователски мрежи.

Секцията покрива следните изследователски полета: философия на политиката, правото и икономиката, футурология, социални теории, философия и теория на историята, религия и сигурност, антропология.

♦ Уъркшоп на тема: ВИЗИИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА 21 ВЕК

♦ Семинар-дискусия на тема „Заплахи и рискове за България и Европейския съюз при ескалация на конфликта Изток – Запад“

На 24 февруари секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ онлайн през платформата Zoom проведе дискусия с коментари и въпроси на тема „Заплахи и рискове за България и Европейския съюз при ескалация на конфликта Изток – Запад“ в рамките на регулярно провеждания семинар по плановия колективен проект „Цивилизационни предизвикателства пред България и Европейския съюз (конфликти, рискове и трансформации)“ с ръководител проф. д.ф.н. Борислав Градинаров.

Модератор на дискусията: проф. д.ф.н. Борислав Градинаров

В дискусията своите гледни точки представиха гост-лекторите Любомир Кючуков – бивш министър на външните работи и посланик в Лондон, директор на Института за икономика и международни отношения; Валерий Тодоров – бивш кореспондент и специален пратеник на БНТ в Москва, екс генерален директор на БНР; Симеон Николов – дипломат, експерт по международна сигурност, бивш зам.-министър на отбраната, основател и директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения; проф. д-р Искра Баева (СУ „Св. Климент Охридски“) и чл.-кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов.

Бяха обсъдени следните теми: събитията от последния час поставиха своите акценти за дискусията, на преден план са събитията в Украйна, анализирани съобразно новините и наличните актуални данни към момента, ситуацията е динамична, с много въпросителни и неизвестни, очакват се реакциите, това, което тепърва престои да видим, са двете линии – как ще се развият събитията на терен в Украйна и каква ще е позицията на НАТО и ЕС, реакцията на съседните държави; тежките последствия в международен план, процесите в света в глобален план след конфликта, състоянието и динамиката на международните отношения, тяхната непредсказуемост, ерозирането в последните десетилетия след края на Студената война на международните институции от системата на ООН и на международното право, на които се крепи световният следвоенен ред; санкциите срещу Русия; историческа аналогия, събитията в по-дългосрочна хронологична перспектива, случващото се е един от най-лошите сценарии, още не знаем какво ще предстои, но той можеше да се предскаже заради тенденциите и процесите, които настъпиха след края на Студената война (90-те години) след разпада на двуполюсния свят, резултатът от тази политика е загърбване на подредения свят чрез международните организации и връщане към света отпреди Първата световна война, върнахме се към XIX в., периода на баланс на силите, нова ситуация на баланс на силите, на извеждането на военната сила на преден план, за съжаление XXI в. се превърна във век на силата, войната се върна в Европа след 90-те години; поставянето под въпрос целостта на Украйна и нейното съществуване; различните гледни точки, контексти и интерпретации за обяснение и прогнозиране на събитията, ерозията на либералната демокрация в глобален план, анализиране на тенденциите в капитализма, кризата на капитализма и нарастващите противоречия на първо място от социално-икономическо естество, които тресат и най-развитите държави, начините да се излезе от тези противоречия, погледнато и въз основа на предходни етапи от развитие на капитализма; характеристиките на съвременния тип война, използването на новите технологии; от значение са и по-големите геополитически контексти, противоборството за лидерство в света; решението на президента Путин да се намеси с военни сили в Украйна, последиците върху структурата на сигурността не само в региона, но и в Европа и света, последствията от кризата; един от основните изводи на годишния анализ на Българското дипломатическо дружество, публикуван буквално преди дни, е, че има две точки, които са взривоопасни в света от гледна точка на глобалното противостоене – първата е Украйна, между Русия и западния свят в широкия смисъл, втората естествено е Тайван; военните аспекти, възможните сценарии за развитие на конфликта, състоянието на въоръжените сили; ролята на дипломацията за разрешаване на конфликта, възобновяване на диалога; изпуснатите шансове за предотвратяване на конфликта; в тази ситуация как стоят ЕС и НАТО в този конфликт между Изтока и Запада, който все повече така се очертава, къде сме ние в това противопоставяне, има ли заплаха за нас.

♦ НАУЧЕН ОТЗИВ ЗА КРЪГЛА МАСА „ЩЕ СЛОЖИ ЛИ КИТАЙ КРАЙ НА СВЕТОВНОТО ГОСПОДСТВО НА ЗАПАДА?“

ЦЪН ЦОН, Председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения

REPORT ON THE ROUND TABLE “WILL CHINA END THE WEST’S GLOBAL SUPREMACY”

ZHENG ZHONG, Chair of the Council for economic and diplomatic relations

На 20 май 2021 г. се проведе онлайн кръгла маса на тема: „Ще сложи ли Китай край на световното господство на Запада?“, организирана от Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология (ИФС) на БАН. Научното събитие бе посветено на 75-годишния юбилей на чл. кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов. Над 15 експерти от академичния, държавния и неправителствения сектори взеха участие в кръглата маса, сред които учени от БАН, СУ „Климент Охридски“, УНСС, както и бивши и настоящи служители на Министерството на външните работи.

Кръглата маса бе разделена на три панела, като откриващата част бе след уводно слово на проф. Богдана Тодорова, а първият доклад бе изнесен от Валентин Радомирски, дипломат и член на Института за икономика и международни отношения на тема „Китай-Русия-Европа“. Темите на участниците обхваща широк спектър от области като икономика, социология, философия и разбира се – политика.

В края на академичния форум преди закриващата част бе представена ценната монография на гл.ас. д-р Вихра Павлова – “Ролята на азиатско-тихоокеанския регион в глобалната геополитическа трансформация”, която допринася за по-доброто разбиране на протичащите процеси в Източна Азия, основните двигатели и възможни резултати.

Актуалността на събитието е висока поради засилилите се двустранни и многостранни връзки на Китай с България и региона чрез двете му външнополитически инициативи – Форматът „17 + 1“ и „Един пояс, един път“ през XXI век. Академичният дискурс за мястото на Поднебесната империя в модерния свят е изключително интересен, защото след изнесените на кръглата маса доклади, ясно се вижда, че независимо дали е „правилен или не“, китайският модел на развитие заслужава да бъде анализиран и преосмислян от западните академични и неправителствени общности, които участват в крайна сметка и в изграждането на съответните държавните политики.

В заключение организираната от ИФС на БАН кръгла маса протече с голям интерес от страна на участниците и с високо ниво на експертност, като бяха предоставени отговори на множество въпроси по време на дискусионните панели. Създадени бяха предпоставки да се продължи с изследването на тематиката и за бъдещи научни форуми, което утвърждава значението на темата на провелото се събитие.

♦ The Department of ‘Social theories, strategies and prognoses’ at the Institute of Philosophy and Sociology – BAS and other Balkan countries started a discussion on the COVID-19 Pandemic at its very beginning. We attempted at exploring possible mechanisms to avoid 3 types of crisis: medical, economic and psychological, and to consider optimistic scenarios, outlining desirable paths to follow. As Thomas Piketty once noted, what really matters is How we change the system, in what direction. And, how does our philosophical reflection deal with the need for true politics, as Slavoj Zizek has mentioned in his recent book ‘Pandemic’. We would like to express our special gratitude to the colleagues from the Center for strategic researches (CESNA-B), for their kind support and efforts to publish this Collection of papers.

♦Секция “Социални теории, стратегии и прогнози” проведе на 3 декември 2020 г. международна конференция на тема:

Social-Humanitarian, Scientific and Cultural Relations of Azerbaijan and Bulgaria

посветена на 75 годишния юбилей на Институт по философия и социология, Азербайджанска Национална Академия, под патронажа и с личното участие на вицепрезидента на Азербайджанската Академия, академик Иса Хабибейли.

Конференцията е по проект на ЕБР между НАНА и БАН.

♦Секция “Социални теории, стратегии и прогнози” по случай Световния ден на философията, организира международна конференция на тема:

“Creativity in Between“

♦Поради настъпилото извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19, секцията работи в режим home office. Поради естеството на работа свързана с експертизи, стратегии и прогнозиране в различни области ( политика, икономика, право, култура) ние продължаваме онлайн нашата научна дейност, като ще качваме регулярно различни експертни мнения и прогнози, на наши сътрудници и на колеги от партниращи институти в чужбина, под общ надслов: „Философия по време на пандемия“.

Проекти:

2018-2021. Проект по ЕБР с НАА, на тема: Настоящи и бъдещи перспективи на социално-хуманитарните, научни и културни връзки между Азербайджан и България, р-л проф.дфн Богдана Тодорова

2016-2018. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): Democratization, religious identity and fundamentalism in Romania and Bulgaria. Ръководител на проекта доц. д.ф.н. Богдана Тодорова. Участници от българска страна: проф. д.ф.н. Веселин Петров, гл. ас. д-р Христина Амбарева.

2016-2017. Проект по Програма за подпомагане на младите учени ‘Балканите и мигрантската криза в контекста на трансформацията на Европейския граничен контрол”, участници: доц. д-р Борислав Градинаров (научен ръководител), гл. ас. д-р Благовеста Николова (млад учен)

2015-2018. Вътрешноинститутски колективен научен проект: България в Европейския съюз – изводи, конфликти, рискове и перспективи. Ръководител на проекта доц. д-р Борислав Градинаров. Участници: проф. д.ф.н. Иван Кацарски, чл.-кор. проф. Васил Проданов, доц. д.ф.н. Богдана Тодорова, доц. д-р Ивелина Иванова, гл. ас. д-р Христина Амбарева, гл. ас. д-р Благовеста Николова, д-нт Ива Куюмджиева.

2015-2017. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): „Culture and Values in Late Modernity“. Ръководител на проекта доц. д.ф.н. Богдана Тодорова. Участници от българска страна: гл. ас. д-р Христина Амбарева.

2013-2015 Колективен научен проект „Бъдещето на религията. (Глобалното християнство и ислям)“. Ръководител: доц. д.ф.н. Богдана Тодорова

2013-2014. Международен проект по линия на двустранното сътрудничество на БАН с Румъния (по линия на ЕБР): “Church and Culture in Romanian and Bulgarian history and nowadays. The future of religion on the Balkans.” Ръководител доц. д.ф.н. Богдана Тодорова.

2013-2014. Колективен научен проект „Нови форми на неравенствата и трансформация на властовите механизми“. Ръководител: проф. д.ф.н. Иван Кацарски.

2013 „Социална аналитика на протестите в България 2013 г. във Фейсбук”, част от колективен проект „Фрагментация на българското общество: социални фактори, структурни измерения и ценностни проекции”. Координатор: проф. д.с.н. Румяна Стоилова. Участници: гл. ас. д-р Христина Амбарева и др.

2012-2015. Международен проект “България в променящата се геополитическа среда“. Партньори на проекта са Руски институт за стратегически изследвания, Москва и Университет за национално и световно стопанство, София, с ръководител от българска страна чл. кор. проф. В. Проданов.

Семинари:

На 29 ноември 2019, се проведе семинар с гост-лектор проф. Владимир Шалаев, на тема” Глобализация и деглобализация”, декан на ФГБОУ “Поволжски държавен технологичен университет”.

Проф. Шалаев, като главен редактор, представи индексираното списание “Socio Time“, с покана за съвместни публикации. В списанието се публикуват материали в областите: философия, социология и история.

Бяха очертани възможностите за сътрудничество между Факултет “Социални технологии” и секция “Социални теории, стратегии и прогнози”, ИФС.

УЪРКШОП „БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ“: По повод 150-та годишнината на БАН секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология организира експертен уъркшоп с представители на Министерство на образованието и науката (МОН) на тема „Бъдещето на образованието през погледа на дигиталните технологии и изкуствения интелект“. Събитието бе приветствано от Председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, който подчерта необходимостта от задълбочен и траен диалог между Академията и Министерството по общественозначими теми, каквато е и скоростното нахлуване на дигитални технологии и изкуствен интелект в различни сектори, включително в сферата на образованието. В хода на дискусията взе участие и министър Красимир Вълчев, който очерта някои основни проблеми при адаптиране с изискванията на една силно динамична среда, пораждаща огромни предизвикателства, на които образователната система трябва да даде смислен отговор. Последното касае както ясни и дългосрочни стратегически насоки, така и възможна реорганизация на процесите, така че да се постигнат необходимите ефекти. Във връзка с това бяха подчертани нуждата от фокусиране на образователния процес върху изграждането на компетенции (които включват не само знания, но и адекватни умения и нагласа), така и необходимостта от прилагането на мрежови подход за осъществяване на координация и сътрудничество между различни звена от сектора. Обсъжданията по време на уъркшопа засегнаха тези и множество други теми като: съществуващи практики на интегриране на дигитални технологии и изкуствен интелект в учебния процес; тяхната ценност и недостатъци с оглед на познавателната способност на учениците; бъдещето на университетите и цялостната реориентация към усвояване на специфични компетенции; иновативни форми на преподаване, фокусирани върху въвличане на учениците като участници в процеса на създаване на научно знание (практики от областта на биологията); проблемът за сложните отношения между социално-икономическите неравенства и образованието, както и различните аспекти на феномена дигитално неравенство; проблеми, касаещи научната грамотност и недостатъчното стимулиране на критическа рефлексия относно многоплановото въздействие на научно-техническия напредък.