Русенският унивеситет „Ангел Кънчев“ бе домакин на кръглата маса „Многостепенните подходи за дигитална трансформация на „Общностите на грижата“. Събитието бе част от Втората национална научно-практическа конференция „Дигитална трансформация на образованието – проблеми и решения“. С участието си в Кръглата маса учени от Института по философия и социология, от Русенския университет, представители на социални сдружения, неправителствени организации и предприемачи отбелязаха официално началото на проекта „Общности на грижата“ в България, който е дело на международен консорциум с лидерството на Дякония Баден.
Ръководителят на проекта за Института по философия и социология гл. ас. д-р Мартин Иванов представи проектното предложение на „Общности на грижата“ като продължение за устойчивост на резултатите от успешно завършения проект „D-Care Labs“. Транснационалните многостепенни подходи се употребяват за трансформиращи промени в сектора на домашните грижи и общностно-базираното развитие в Дунавския регион, като ролята на България е да води научния екип, разработващ формативната оценка на двете програми в проекта – акселераторска и за системни иновации. В българския случай ще се осъществи акселераторска програма за подкрепа на социални иноватори, разработвана от другия български партньор – Федерацията на социалните сдружения в България. Д-р Иванов изтъкна, че както научната подкрепа, така и международното сътрудничество се подчиняват на постигането на осезаемо социално въздействие не само в социалния сектор, като от особено значение е регионалната партньорска мрежа и взаимодействие между всички участници.
Заместник-директорът на ИФС-БАН доц. д-р Албена Накова подчерта значението на проекта не само за обществото по принцип, а и като важна част от дейността на Института. Тя сподели опит от последваща оценка за това как действащото законодателство влияе върху социалното подпомагане и социалните услуги в страната. При вече успешно приключили проекти на Института ясно проличава необходимостта от уеднаквяване на действащите нормативни уредби с реалните функции на администрациите и техния капацитет. Доц. Накова постави фокус върху необходимостта дори съществуващи мерки в социалното подпомагане да бъдат действително осветени, така че повече хора да имат достъп до тях. В тази връзка са от значение ясните критерии, разпознаваемия орган, отговорен за контрола и правоприлагането и силна функционалност на системата за проследяване на приноса и правата. Вече са изработени редица препоръки, които биха облекчили работата на институциите и е въпрос на политически консенсус те да бъдат взети под внимание.
Гл. ас. д-р Петя Климентова представи връзките в икономиката на грижата между ограничения достъп до включване в системите за социално осигуряване и обедняването, което води до принудително предоставяне на безплатна грижа в семейството и общността. Д-р Климентова представи случаи от практиката на надомни работници, които чрез труда си успяват да намерят решение на липсата на адекватна грижа за близките им, например за деца с увреждания, със специални образователни потребности и др. Тя представи някои от предложенията на МОТ в последния доклад от 2024 година за икономика на грижата.
Анна Върбанова, ръководител Лаборатория за социални иновации към ФССБ и научен секретар на Националния център за творчество и иновации на СУ „Св. Климент Охридски“ изясни как дизайн-подходът, приложен към акселераторската програма реално оказва социално въздействие за общността. Тя сподели конкретни стратегии за мащабиране (scaling up), които ще бъдат фокусирани към разширяване значимостта на резултатите от проекта „D-Care Labs”. Социалното предприемачество и иновации могат да бъдат не просто еднократен акт на предприемачество, а всеобхватно решение на конкретни социални дефицити. Тя изтъкна, че особено полезно в тази връзка е сътрудничеството с бизнес организации и местната власт, тъй като именно общинските администрации често могат да тестват и приложат незабавно добри практики. В случая партньор в проекта е Община Банско, която ще се включи в обмена на идеи и политики, както и прилагането на добри практики в домашната грижа и услугите в общността.
В оживена дискусия участниците обсъдиха стъпки, които могат да въвлекат дигиталните технологии на помощ за разширяване мащабите на въздействие от социалните иновации по начин, който да създава възможност за включване в социалния живот на най-уязвимите групи като възрастните, децата, хората с увреждания и тези с най-ниски доходи.
За проекта „Общности на грижата“
„Общности на грижата“ цели подобряване качеството на живот на хората, нуждаещи се от грижи в селските и градските райони на Дунавския регион чрез изграждане на капацитет за иновации и структури за междурегионално сътрудничество между различни публични и частни заинтересовани страни – подкрепени чрез научно наблюдение. В европейския проект „Лаборатории за социални иновации“ „D-Care Labs“ (2020 – 2022) партньори от 9 държави вече са проектирали, тествали и консолидирали програми за иновации (т.нар. инкубатори). Лабораториите D-Care подкрепят социални интрапреньори и предприемачи в разработването на нови решения в техните региони, тестване на първоначални прототипи и разработване на бизнес модели. „Общности на грижата“ се основава на този успех и има за цел да засили европейското сътрудничество и да го изведе на ново ниво.
За партньорството на Институт по философия и социология – БАН
Общности на грижата има три основни цели: 1. Изграждане на капацитет (Specific objective 1. Initiating transformative changes in homecare and community-based services); 2. 2. Създаване на транснационални структури и платформи за сътрудничество (Specific objective 2. Strengthening transnational collaboration structures in homecare and community-based services) и 3. Научна подкрепа (Specific objective 3. Building an empirically proven framework for transformative evaluation in the homecare sector). Институт по философия и социология ще работи за изпълнението на цел № 3 с разработване на емпирично тествана рамка за формативна оценка в сектора на домашните грижи, в рамките на транснационален екип. Екипът анализира практическата работа и обучава участващите практици да професионализират собствената си оценка и да правят анализ на въздействието. Резултатите от научния мониторинг също служат като основа за по-нататъшен диалог между заинтересованите страни с политици, администратори и практици.