Търсене
Close this search box.
viber_изображение_2024-05-27_18-46-31-803

Стартира проектът „Общности на грижата“

Русенският унивеситет „Ангел Кънчев“ бе домакин на кръглата маса  „Многостепенните подходи за дигитална трансформация на „Общностите на грижата“. Събитието бе част от Втората национална научно-практическа конференция „Дигитална трансформация на образованието – проблеми и решения“. С участието си в Кръглата маса учени от Института по философия и социология, от Русенския университет, представители на социални сдружения, неправителствени организации и предприемачи отбелязаха  официално началото на проекта „Общности на грижата“ в България, който е дело на международен консорциум с лидерството на Дякония Баден.

Ръководителят на проекта за Института по философия и социология гл. ас. д-р Мартин Иванов представи проектното предложение на „Общности на грижата“ като продължение за устойчивост на резултатите от успешно завършения проект „D-Care Labs“. Транснационалните многостепенни подходи се употребяват за трансформиращи промени в сектора на домашните грижи и общностно-базираното развитие в Дунавския регион, като ролята на България е да води научния екип, разработващ формативната оценка на двете програми в проекта – акселераторска и за системни иновации. В българския случай ще се осъществи акселераторска програма за подкрепа на социални иноватори, разработвана от другия български партньор – Федерацията на социалните сдружения в България. Д-р Иванов изтъкна, че както научната подкрепа, така и международното сътрудничество се подчиняват на постигането на осезаемо социално въздействие не само в социалния сектор, като от особено значение е регионалната партньорска мрежа и взаимодействие между всички участници.

Заместник-директорът на ИФС-БАН доц. д-р Албена Накова подчерта значението на проекта не само за обществото по принцип, а и като важна част от дейността на Института. Тя сподели опит от последваща оценка за това как действащото законодателство влияе върху социалното подпомагане и социалните услуги в страната. При вече успешно приключили проекти на Института ясно проличава необходимостта от уеднаквяване на действащите нормативни  уредби с реалните функции на администрациите и техния капацитет. Доц. Накова постави фокус върху необходимостта дори съществуващи мерки в социалното подпомагане да бъдат действително осветени, така че повече хора да имат достъп до тях. В тази връзка са от значение ясните критерии, разпознаваемия орган, отговорен за контрола и правоприлагането и силна функционалност на системата за проследяване на приноса и правата. Вече са изработени редица препоръки, които биха облекчили работата на институциите и е въпрос на политически консенсус те да бъдат взети под внимание.

Гл. ас. д-р Петя Климентова представи връзките в икономиката на грижата между ограничения достъп до включване в системите за социално осигуряване и обедняването, което води до принудително предоставяне на безплатна грижа в семейството и общността. Д-р Климентова представи случаи от практиката на надомни работници, които чрез труда си успяват да намерят решение на липсата на адекватна грижа за близките им, например за деца с увреждания, със специални образователни потребности и др. Тя представи някои от предложенията на МОТ в последния доклад от 2024 година за икономика на грижата.

Анна Върбанова, ръководител Лаборатория за социални иновации към ФССБ и научен секретар на Националния център за творчество и иновации на СУ „Св. Климент Охридски“ изясни как дизайн-подходът, приложен към акселераторската програма реално оказва социално въздействие за общността. Тя сподели конкретни стратегии за мащабиране (scaling up), които ще бъдат фокусирани към разширяване значимостта на резултатите от проекта „D-Care Labs”. Социалното предприемачество и иновации могат да бъдат не просто еднократен акт на предприемачество, а всеобхватно решение на конкретни социални дефицити. Тя изтъкна, че особено полезно в тази връзка е сътрудничеството с бизнес организации и местната власт, тъй като именно общинските администрации често могат да тестват и приложат незабавно добри практики. В случая партньор в проекта е Община Банско, която ще се включи в обмена на идеи и политики, както и прилагането на добри практики в домашната грижа и услугите в общността.

В оживена дискусия участниците обсъдиха стъпки, които могат да въвлекат дигиталните технологии на помощ за разширяване мащабите на въздействие от социалните иновации по начин, който да създава възможност за включване в социалния живот на най-уязвимите групи като възрастните, децата, хората с увреждания и тези с най-ниски доходи.

За проекта „Общности на грижата“

„Общности на грижата“ цели подобряване качеството на живот на хората, нуждаещи се от грижи в селските и градските райони на Дунавския регион чрез изграждане на капацитет за иновации и структури за междурегионално сътрудничество между различни публични и частни заинтересовани страни – подкрепени чрез научно наблюдение. В европейския проект „Лаборатории за социални иновации“ „D-Care Labs“ (2020 – 2022) партньори от 9 държави вече са проектирали, тествали и консолидирали програми за иновации (т.нар. инкубатори). Лабораториите D-Care подкрепят социални интрапреньори и предприемачи в разработването на нови решения в техните региони, тестване на първоначални прототипи и разработване на бизнес модели. „Общности на грижата“ се основава на този успех и има за цел да засили европейското сътрудничество и да го изведе на ново ниво.

За партньорството на Институт по философия и социология – БАН

Общности на грижата има три основни цели: 1. Изграждане на капацитет (Specific objective 1. Initiating transformative changes in homecare and community-based services); 2. 2. Създаване на транснационални структури и платформи за сътрудничество (Specific objective 2. Strengthening transnational collaboration structures in homecare and community-based services) и 3. Научна подкрепа (Specific objective 3. Building an empirically proven framework for transformative evaluation in the homecare sector). Институт по философия и социология ще работи за изпълнението на цел № 3 с разработване на емпирично тествана рамка за формативна оценка в сектора на домашните грижи, в рамките на транснационален екип. Екипът анализира практическата работа и обучава участващите практици да професионализират собствената си оценка и да правят анализ на въздействието. Резултатите от научния мониторинг също служат като основа за по-нататъшен диалог между заинтересованите страни с политици, администратори и практици.

ОЩЕ

Специален брой на списание Southeastern Europe

Проф. д.с.н. Васил Киров и д-р Бранка Анджелкович са гостуващите редактори на специален брой на списание Southeastern Europe на тема „Future of Work & Platform Economy in Southeastern Europe“. Покана и срокове за подаване на научни статии.

Конкурси за академични длъжности – ДВ, бр. 58, 9 юли 2024

ИФС при БАН обявява конкурси за: Професор, професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Публични политики срещу бедността и социалното изключване), за нуждите на секция „Публични политики и

Алманах на Института по философия и социология при БАН

Първо издание. Алманахът е с обзорен характер и ще бъде издаван на всеки две години. В него ще бъдат включвани избрани аналитични текстове на учени от института, представящи значими резултати от научно изследователски проекти през предходните две години. Това издание отразява изследвания, реализирани презпоследните две години.