На 6 и 7 февруари 2025 г. се проведе третата присъствена среща по проект “Skills2Capabilities”: От умения към способности и възможности за реализация, финансиран по програма Хоризонт Европа (Договор № 101094758). Българският екип бе представен от доц. д-р Венета Кръстева.
Домакини на събитието бяха немските партньори от Техническия университет в Дортмунд и Федерален институт за професионално образование и обучение, Бон, които организираха срещата в международния конферентен център на Техническия университет в Дортмунд.
Автоматизирана висяща железница (H-Bahn), свързваща университетските сгради.
Домакинът Philipp Grollmann открива срещата
Събитието започна с пленарен доклад на тема: Multiple Transitions and the Future of Skills Policy, изнесен от Dr. Kirak Ryu, ръководител на катедра „Изследване на заетостта, развитие на уменията и квалификациите“ към Корейския институт за изследване на професионалното образование и обучение (KRIVET), Южна Корея.
Dr. Ryu представи резултати от мащабно изследване на влиянието на комплексните промени, резултат от използването на цифрови технологии и свързаните с тях иновации, преструктурирането на индустриалните системи и структурата на работата в отговор на климатичната криза върху развитието на професионалните умения и свързаните с тях политики в Южна Корея. Изследването си поставя две основни цели: да проучи какви са новите стратегически задачи, които политиката за професионални умения трябва да реши в отговор на случващите се промени; и да изследва какво е влиянието на тези промени върху работата и пазара на труда. Разработени са различни сценарии на действие, а част от изводите на корейските изследователи са: ефектите на икономическата експанзия, резултат от дигиталната трансформация, превъзхождат ефектите от свиването на производството от декарбонизацията, което води до по-висок БВП; най-значимото намаление на нивата на безработица се наблюдава при нерутинните зелени задачи, което предполага силна връзка между сложните преходи и нерутинните зелени задачи; идентифицира се нужда от разширяване на програмите за непрекъснато развитие на капацитета и подкрепа за работниците в секторите на цифровата и зелената енергия, както и от подобряване на програмите за преквалификация, насочени към подобряване на уменията на работниците и улесняване на преквалификацията.
Срещата продължи с обсъждане на работните задачи по проекта – това, което е свършено през първите две години и което предстои да бъде изпълнено до края на 2025 г. Triin Roosalu (Университета в Талин) представи работата на естонския и българския екип в рамките на работен пакет 5: „Фактори за и ефекти от несъответствията на уменията“. През втората година от изпълнението на проекта екипите на Естония и България подготвиха два доклада, в момента се финализира трети и предстои разработването на четвърти обобщаващ доклад.
Triin Roosalu представя работата по работен пакет 5
Първият доклад (D5.1) на тема: Количествен анализ: Разбиране/Осмисляне на уменията от страна на търсенето и предлагането, изготвен от Liisa Martma (Университетa в Талин) изследва динамиката на несъответствията на уменията във времето и факторите, влияещи върху преходите между различни позиции на несъответствие. Анализът използва данни от Европейското проучване на уменията и работните места от 2014 г. и разглежда индивидуалните избори на работа и външните ограничения при създаването на несъответствия, както и как тези несъответствия могат да бъдат разрешени чрез мобилност на работното място, промени в задачите на работа и характеристики на работното място.
Вторият доклад (D5.3), изготвен от българския екип, изучава връзките между несъответствието между уменията и приобщаващия икономически растеж, както и възприятията за социална справедливост. В него се разглежда несъответствието между уменията и образованието като имащо много по-широки последици от чисто икономическите. Това разбиране е в съответствие с подхода на способностите и възможностите за реализация (capability approach), който позволява да се отиде отвъд икономическата и инструментална перспектива към формирането на умения и да се разгледат други роли на несъответствието между уменията, образованието и работата, и как те се различават в различни социално-икономически контексти. Анализът се основава на данни от Европейското социално изследване 2018 и официални статистически източници. И двата доклада са придружени от набор от данни, който съдържа основните показатели, използвани в изследванията и тяхното описание. Пълният текст на двата доклада на английски език могат да бъдат намерени на: Results – Skills2Capabilities.
Двата екипа финализират трети доклад, в който на базата на новата вълна на Европейското изследване на работните места и уменията на Седефоп от 2021 г. проучват как субективното възприятие на служителите относно остаряването на техните умения и вероятността да загубят работата си е свързано с участието им в обучение, както и какви са ефектите от несъответствието на уменията и заеманата позиция върху индивидуалното благосъстояние.
Друг работен пакет, в който екипът на ИФС-БАН участва е РП7: Ролята на политиката, услугите и заинтересованите страни за подкрепа на системата за професионално образование и обучение: иновативни практики. Sally-Anne Barnes (Университета в Лестър) представи резултатите от анализ на системите за формиране на умения в седем държави, сред които и България. Базирайки се на предоставените от седемте екипа национални доклади, обобщаващият анализ представя ролята на законодателството, политиката, стратегията, ресурсите, заинтересованите страни и услугите за кариерно ориентиране и консултиране в системите за професионално образование и обучение (текстът е достъпен на английски език на: D7.1 S2C WP7 Deliverable 7.1 Report v18122024). Следващата дейност, която предстои да бъде осъществена в рамките на този пакет е проучване на отделен случай, определен като иновативна практика по отношение на професионалното образование и подкрепата за професионалното обучение. Българският екип ще изследва работата на професионална гимназия, въвела дуалното образование в своята програма и работеща по създаване на кадри, необходими за пазара на труда.
През втория ден на срещата бяха обсъдени резултатите и предстоящите дейности по останалите работни пакети. По работен пакет 4: Предизвикателства и промени в търсенето на професионални умения, екипът на ИФС-БАН предстои да проведе емпирично изследване в област Перник по въпроси, свързани с влиянието на зеления преход върху търсените умения и квалификация. Работата по този пакет обещава да бъде интересна и значима с оглед на предстоящите трансформации в страната, свързани с ангажиментите на България по т.нар. Зелена сделка и необходимостта тя да бъде осъществена по справедлив за всички начин.
Като част от програмата, германските колеги бяха организирали посещение на изложението DASA Working World (Exibitions | DASA Dortmund). В него се представят различни професии и характеристики на труда в миналото, настоящето и бъдещето на изложбена площ, обхващаща около 13 000 квадратни метра. Това е постоянното образователно съоръжение на Федералния институт за безопасност на труда и трудова медицина (Bundesanstalt für Arbeitsschutz und Arbeitsmedizin) и информира широката общественост за света на труда и неговото значение за индивида и обществото.
За още интригуващи новини и резултати от изследвания, моля посетете интернет страницата на проекта: Skills2Capabilities, както и сайта на ИФС-БАН: Skills2Capabilities – Институт по философия и социология при БАН (ips-bas.org).
