Търсене
Close this search box.

THE FACULTY OF PHILOSOPHY
ST. CYRIL AND ST. METHODIUS UNIVERSITY OF VELIKO TURNOVO
AND
THE INSTITUTE FOR THE STUDY OF SOCIETY AND KNOWLEDGE, BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCESuntitled

„PHILOSOPHY IN AFTERPOSTMODERN SITUATION – APLICATIONS AND PERSPECTIVES“
19-20 May 2014
Faculty of Philosophy, Veliko Turnovo University, Campus 5
19 Hristo Botev str, Veliko Turnovo, 5000, Bulgaria

Call for papers: To participate, please send your full name and position, university or institute, paper topic and a short resume up to 300 words
Deadline for abstracts: 15 April 2014

Papers from the conference will be published!

Details:

The conference contributes to themes and approaches that rediscover the practical importance of philosophy in different academic and public discourses. The event addresses the relevancy of philosophical tradition and present–day researches to the newest global issues of mankind and the significance of philosophical work in these areas.
The aims of the event are:
1. To reveal that philosophical problems are universal not in terms of the isolated self-sufficiency of philosophical reasoning, but in terms of their constant presence in the living journey of the human being.
2. To reflect the diversity of areas in which philosophy collaborates with other contemporary studies in solving scientific, technical, social, political and cultural issues of present day.
3. To outline the responsibilities and tasks that lay ahead in the future development of philosophy in practical contexts.

The organizers invite papers in the field of systematic philosophy, history of philosophy, logic, ethics, philosophy of science, axiology, philosophy of politics and law, social philosophy etc.

Conference panels:

1. Philosophical tradition
2. Philosophy and science
3. Philosophy and society
Contact person and address for abstract submissions: Anna Ivanova (), Facuty of Philosophy, VTU

 

Редовна годишна конференция по проблемите на селото:

„Села за продан“ 

216_28025799185_3775_n

За избора на тази тема бяхме провокирани от съобщения в печата, че канадски милиардер проявил желание да изкупи обезлюдени български села и да ги предостави на сирийски бежанци, както и от изострената обществена чувствителност към допускането на чуждестранни европейски физически лица да закупуват поземлени имоти у нас.
Проблемът като че ли замря, но ситуацията не се промени. В България наистина има десетки селищни единици, които нямат вече регистрирано население според данните от последното преброяване. От една страна, ние искаме да знаем каква е общата селищна картина в страната, какво е разпределението на населението по села и каква е съдбата на застроените площи и на цялото селско землище в обезлюдените (изцяло или частично) села.
От друга страна смятаме, че социалните науки дължат внимание на зачестяващите случаи на купуване анблок на няколко имота в едно село от външни за общността лица, което внася промени в локалната социална структура на общността не само чрез новите икономически заинтересовани страни, но и заради повишаване на цените на имотите, което предизвиква допълнителни затруднения пред кариерната и семейна реализация на младите селски жители. Възникват въпроси: как икономическите и демографските промени в селата и навлизането на нови национални и чуждестранни икономически и социални актьори влияят върху процеса на взимане на решенията, засягащи развитието на селските ни райони; как се дефинират правата в тези процеси; как се балансира влиянието върху вземането на политически решения между местните и новите жители, и гости на селата; между интересите на дребните собственици и производители и корпоративните интереси на финансово мощни компании; симптом на какви социални процеси е повишената в сравнение с преди 20 г. нагласа за продажба на земеделска земя, гори и ливади; какви биха били дългосрочните ефекти от продажбата на земя на юридически лица без ясни собственици и история, както и сключването на дългосрочни договори за аренда при неясни договорни отношения; кой в крайна сметка се разпорежда с българската земеделска земя; и т.н.
Учените, изследващи селото, имат отговорността да потърсят отговори на тези въпроси и да бъдат в основата на обществения дебат за нуждите и бъдещето на българското село. Затова бихме искали върху този проблемен кръг да съсредоточим дискусиите на тазгодишната конференция.

Организатори:

Институт за изследване на Институт за изследване на обществата и знанието, БАН
БСА – Изследователски комитет „Социология на селото и аграрна социология”
Съюз на учените в България – Секция „Социологически науки”
Център за демографски изследвания и обучение
omda.bg

Очакваме вашите заявки за участие до 5 май 2014 г. на адреси:
(Галина Колева) и (Дона Пикард) 

ОЩЕ ,