Скъпи приятели, колеги, съмишленици,
Днес отбелязваме един празник, чието значение едва ли може да бъде преувеличено. Денят на
писмеността, просветата и културата е всеобщо достояние на всички българи, но той е и някак в
основата на всичко, което правим като учени. Ден, в който, към академизма, може би, или поне
бихме искали да се надяваме, се поглежда малко по-ясно, с повече уважение, разбиране и
подкрепа.
И за да не попаднем в капана на трафаретните фрази, които обичайно се множат на такива хубави
дати, нека си пожелаем само едно – да сме повече заедно, намирайки опора в работата, която
вършим, и всичко това да се случва тук, в България. За да има и след десетилетия смисъл от 24-ти
май и да са в родината си идващите наши поколения. Ако не успеем в тази задача, все едно ни е
нямало като съсловие.
Честито и сполука!