В ИФС-БАН беше открита Лаборатория „NEETs младежите в България: изследвания и дизайн на политики“ в рамките на проекта „Новите форми на заетост и развитието на дигитални умения: ключови фактори за успешното интегриране на NEETs младежите на пазара на труда“. Събитието премина под формата на конструкти вна и динамична дискусия с участието на петима експерти от Министерството на труда и социалната политика и двама представители на Министерството на образованието и науката.
Проектът се реализира с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ по Конкурса за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2024 (Договор КП-06-Н85/12 от 05.12.2024 г.).
По време на представянето бяха очертани основните цели, приоритети и насоки на предстоящото мащабно изследване, което ще предостави първата по рода си цялостна емпирична картина на явлението NEETs в България. Изследването ще бъде проведено чрез национално представителна извадка от около 3000 респонденти на възраст 15–34 години и специално разработен въпросник. Терминът NEET (Not in Education, Employment or Training) обозначава млади хора, които не участват в образование, обучение или заетост.
Темата за NEETs е от особено значение, тъй като засяга икономическото развитие, социалното включване и публичните политики. България продължава да се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-висок дял на млади хора в ситуация на NEET, като се намира непосредствено след Румъния. Данните на Националния статистически институт показват тенденция към намаляване на техния брой след 2016 г., но причините за това все още не са напълно изяснени. Възможно е ефектът да се дължи както на мерки на пазара на труда, така и на демографски процеси и миграция извън страната.
Сред ключовите изследователски въпроси е и необходимостта от по-прецизно дефиниране на понятието NEETs. Липсва единно разбиране както за границите на възрастовата група, така и за социалните процеси, които стоят зад това явление. Екипът ще работи върху концептуализирането на NEETs като форма на социална маргинализация, възникваща в резултат от неуспешни процеси на социализация, съчетани със специфики на икономическата среда и пазара на труда.
По-задълбоченото разбиране на тези процеси ще позволи формулирането на по-ефективни мерки и политики за социално включване. Изследването ще проследи и дългосрочните ефекти от програмите за обучение, социализация и интеграция, като анализира доколко участниците в тях успяват да се реализират устойчиво на пазара на труда.
