На 26.02.2026 г. в Националния клуб на БТА се проведе пресконференция за представяне на общественото мнение за критичните и стратегическите суровини – доминанти, експертни мнения и основни послания. В пресконференцията взеха участие проф. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и национален координатор на Национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“, проф. дсн Емилия Ченгелова – директор на Института по философия и социология при БАН, проф. д-р Антоанета Христова – директор на Института за изследване на населението и човека, проф. д-р Ирена Зарева – директор на Института за икономически изследвания при БАН.
Проф. Светослав Георгиев представи основните мотиви за създаване на Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ и подчерта, че критичните и стратегическите суровини заемат все по-централно място в глобалните икономически и геополитически процеси поради нарастващата зависимост на ключови индустрии от тях като електромобилност, батерии, възобновяема енергия, микроелектроника, отбранителни технологии и цифрова инфраструктура. Гарантирането на сигурни вериги за доставка на КСС се превърна във водещ стратегически приоритет на Европейския съюз, заложен в Европейския акт за критичните суровини, чиято цел е намаляване на външната зависимост и стимулиране на устойчиви, локални и регионални източници на суровини.
Националното проучване на общественото мнение в България по отношение критичните и стратегическите суровини бе представено от проф. Ченгелова. Проучването е осъществено в рамките на Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“, по РП I.7 „Оценка на социално-икономическото въздействие на проучването, добива и преработката на критични и стратегически суровини“, задача РП I.7.2 „Изследвания на общественото мнение (нагласи, представи, очаквания)“. Изследването комбинира обществено значима тематика, свързана с икономическата трансформация и зеления преход, с емпирична база, позволяваща да бъдат идентифицирани обществените нагласи към сектор, който засяга конкурентоспособността на икономиката, енергийната и суровинната сигурност на държавата, както и бъдещите регионални траектории на развитие.
Изследването очертава сложна и многопластова обществена картина, в рамките на която нагласите към добива и преработката на критични и стратегически суровини (КСС) са едновременно положителни и предпазливи. Българските граждани разсъждават прагматично по темата, като приемат, че ресурсната политика е ключов фактор за икономическото развитие и националната сигурност, но отказват да приемат развитие на всяка цена. Вместо това се очертава модел на условна подкрепа, според който добивът и преработката са желани, ако и само ако са гарантирани прозрачност, контрол, справедливо разпределение на ползите и защита на природата и здравето.
В обществените нагласи ясно се вижда разбиране, че КСС могат да бъдат двигател на регионална трансформация. Респондентите поставят в центъра на очакванията си подобряване на жизнения стандарт, по-високо възнаграждение, разширяване на възможностите за домакинствата, инфраструктурно развитие и оживяване на културната среда. Този модел на мислене показва, че подкрепата за КСС не се основава само на абстрактни икономически ползи, а на конкретни социални и териториални очаквания, които засягат ежедневието, общностите и регионалната идентичност. Секторът се възприема като потенциален инструмент за спиране на вътрешната миграция, за задържане на младите хора и за дългосрочно стимулиране на социалната свързаност на местно ниво.
Паралелно с това обаче, са налице негативни нагласи, които произтичат от дефицит на знания и от недоверие към институциите и бизнеса. Липсата на информация за технологиите на добива и преработката поражда страхове от екологични щети, увреждане на здравето и необратими последствия за регионите. Тези опасения съжителстват с убеждението, че част от ключовите решения се вземат под външно влияние, а институциите не комуникират прозрачно. Ето защо високите нива на подкрепа за проучвания, образователни политики, информационни и разяснителни кампании не са случайни. Те представляват обществена заявка за знание, участие и доверие.
Подкрепата за енергийната независимост представлява най-високата степен на обществен консенсус. Българските граждани ясно се идентифицират с идеята за държава, която не е енергийно зависима от външни субекти, дори когато това предполага проучвания и добив на територията на страната. Но и тук обществената подкрепа не е напълно. Наблюдава се умерена готовност за одобрение на добива, съчетана с по-голямо доверие в проучванията. Така обществото поставя етични и екологични граници, които легитимират добивния сектор, без да го отхвърлят.
Очертава се и ясно изразен институционален модел на очаквания. Гражданите предпочитат държавата да има водеща роля при разработването и надзора на стратегическите ресурси, докато частните и местните актьори се възприемат като допълнителни, но не и основни изпълнители. Това разбиране е в съзвучие с високите очаквания за регулиране, контрол и справедливо разпределение на ползите, както и със страховете от външни зависимости.
В своята цялост резултатите показват, че българското общество търси баланса, а не крайностите. То не се противопоставя на добивната индустрия и не я приема безусловно. Вместо това настоява за устойчив модел, при който съвременните технологии, регулациите и институциите служат като гаранти срещу екологични и социални вреди, а икономическите ползи стават видими и споделени на местно, регионално и национално ниво. Обществената легитимност на бъдещи политики и инвестиции в сектора ще се определя именно от способността да се постигне този баланс между развитието и опазването, между икономиката и средата, между националните цели и местните интереси.
В допълнение към представеното обществено мнение, бяха презентирани основни послания и ключови предизвикателства, изведени от проведените дълбочинни интервюта с представите на местната власт, преработвателните фирми и НПО. В тази част на пресконференцията взеха участие проф. Антоанета Христова, проф. д-р Ирена Зарева, доц. д-р Дочка Велкова и
доц. д-р Спас Ташев.
Икономистите на БАН отправиха посланието държавата да се ангажира за развитие на добива и преработването на критични и стратегически суровини. Минните компании разполагат с необходимия капацитет и проявяват интерес към добива на критични и стратегически суровини, но без държавата да се ангажира с ускоряване и облекчаване на сложните разрешителни и концесионни процедури те не са склонни да инвестират в този сектор. Разработването на нови находища изисква значителни финансови ресурси, а процесът до реален добив може да надхвърли 13 години.
От своя страна, демографите от БАН очертаха редица демографски предизвикателства в районите с миннодобивна промишленост, сред които най-сериозни са застаряването на населението, недостатъчната работна сила, демографският вакуум, който се създава в резултат на засилената миграция към районите с добив на КСС.
