Проект „Личностни и институционални стратегии за превенция и управление на рискове: специфики и детерминанти” Проектът е финансиран от Фонд Научни изследвания по Договор КП-06 ПН55/15
Екип В екипа участват учени от Институт по философия и социология, Институт за държавата и правото, Селскостопанска академия, УНСС. Ръководител проф. д.с.н Анна Мантарова Членове на екипа: доц. д-р Люба Спасова (ИФС – БАН), доц. д-р Ана Попова (ИФС – БАН), доц. д-р Тони Димов (ИДП – БАН), гл.ас.д.р Рада Смедовска – Тонева (ИФС – БАН), проф. д.и.н Пламена Йовчевска (Селскостопанска Академия), д-р Даниела Василева, д-р Биляна Иванова – Наумова (УНСС).В рамките на работата по проекта са проведени следните теренни изследвания:
- Емпирично социологическо изследване “Превенция и управление на рискове” – национално представително за населението над 18 години (2022г.).
- Емпирично социологическо изследване “Предизвикателства пред студентите” (2022г.) в 4 града – София, Пловдив, Русе, Хасково. Изследването прерасна в международно сравнително – със Сърбия
- Проучвани (46 дълбочинни интервюта) “Бизнесът в условия на рискове и неопределеност” (2022г.)
- Емпирично социологическо изследване “Предизвикателства и проблеми пред производителите в селското стопанство” (2023г.) – национално представително за регистрираните производители на селскостопанска продукция.
- Емпирично социологическо изследване “Човекът в дигиталния свят: възможности и рискове” (2024г.) – сред студенти в София, Пловдив, Русе и Хасково с фокус върху рисковете при действия в електронна среда.
Постигнати научни резултати:
- След идентифициране и определяне на най-значимите рискове, е конструиран модел за изследване, който включва възприемане и оценка на рисковете, стратегии за превенция и отреагиране при превръщането им във факт, очаквания и оценки за дейността на държавните институции и други организации за превенция и за неутрализиране и минимизиране на отрицателните последици. Този модел е приложим за изследването на широк кръг рискове и може да се използва при последващи изследвания за целите на сравнителни анализи.
- Анализирани са институционалните политики за справяне с рискове на национално ниво в нормативно, стратегическо и функционално измерение и на тази база са направени съответни предложения.
- Анализирани са връзките между социалната уязвимост, структурните неравенства и стратегиите за справяне. Установено е, че възприятията за риск, реално преживените щети и изборът на стратегии за справяне следват линиите на структурно неравномерно разпределени ресурси. Където публичните и пазарните механизми са трудно достъпни, тежестта се прехвърля върху домакинствата и техните неформални мрежи. Стратегиите очертават две водещи траектории. Домакинствата с повече ресурси търсят институционална защита и превантивни мерки, докато тези с по-малко ресурси разчитат на неформални мрежи и помощ след настъпване на събитието. Рисковете и бедствията стават едновременно индикатор и усилвател на социалните неравенства. Оттук и главният извод за оптимизиране на съществуващите политики: намаляването на уязвимостта изисква намаляване на селективността на достъпа – териториално (приоритизация на селски общности), социално (фокус към малцинства и възрастни домакинства), институционално (опростени процедури и по-достъпни застрахователни продукти) и комуникационно (възрастово и образователно чувствителни кампании, превеждащи осъзнат риск в реално защитно поведение).
- Обоснована е тезата, че проекологичните практики са не просто индивидуален избор, а са социално обусловени действия, зависими от публични политики, институционална подкрепа и инфраструктурна адекватност. За да се масовизират и да са устойчиви, е необходимо да се разработят интегрирани политики, обединяващи информираност, инфраструктура и стимули.
- По отношение на рисковете за материалното благосъстояние е установено, че много широко разпространение имат нагласите за прилагане на пасивни стратегии за справяне, активността е по-слабо застъпена, а и често тя се реализира в някаква форма на скрита икономика. В този контекст, обезпокояващо с оглед на бъдещето и перспективите за изсветляване на икономиката е установеното при проучването сред студенти, толерантно отношение към заплащането на ръка.
- Анализът на динамиката на процесите в селското стопанство показва, че риск за продоволствената сигурност, която е компонент на националната сигурност, е нарушеният баланс между неговите сектори, а също и поляризацията на стопанствата по размери. Производителите идентифицират като сериозни бариери в работата си набор от фактори, на които може да се влияе с решения и действия от организационен и управленски характер, напр. прекалено чести промени в нормативната база, бумащина и лоша организация на работата на държавните органи, непредсказуемо променяща се икономическа среда, сива икономика.
- Очертани са рисковете пред студенти със СОП – от стигматизация и дискриминационни прояви, изолация, демотивация, отпадане от системата на висшето образование и пр. и са очертани подходящи стратегии на национално, регионално и институционално ниво.
Колективни публикации:
“Превенция и управление на рискове”. София, Авангард Прима, 2023г. ISBN 978-619-239-877-4 “Личностни и институционални стратегии за управление на рискове”. София, Булгарресурс, 2025г. ISBN 978-954-8885-55-3 “Рискове в съвременното общество”. София, Булгарресурс, 2025г. ISBN 978-954-8885-58-4Проведена е серия от обучителни семинари:
Със студенти:- направление „Сигурност“ във ВУСИ, Пловдив – 4 ноември 2022 г.
- направление „Сигурност“ във ВУСИ, Пловдив – 6 ноември 2024 г.
- специалност “Право” в УНСС – септември 2025;
- специалност “Криминология” в НБУ – март 2025г.
- специалност “Социални дейности” в РУ “А. Кънчев” – 13.10.2024г.
- с преподаватели от Стопански факултет на Тракийския университет, Стара Загора . 3.09.2025г.
- с учени от Земеделски институт, Ст. Загора (04.09.2025).
