Завърши изпълнението на проекта „Устойчив начин на живот: ежедневни практики и бизнес инициативи за „зелена“ трансформация”, чийто бенефициент бе Институтът по философия и социология при Българската академия на науките. Проектът беше реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU по Механизма за възстановяване и устойчивост, по Договор № ПВУ-36 от 31.10.2024 г. /BG-RRP-2.015-0006-C01/.
Основната цел на проекта бе да допринесе за по-доброто разбиране на процеса по социализиране на съвременни „устойчиви“ практики в бизнеса и ежедневието и възникващите покрай тях взаимодействия и напрежения. Качественото културно-антропологично изследване – ключовата дейност по проекта, осъществено от д-р Мила Станчева под научното ръководство на проф. д.с.н. Светла Колева, разглежда внедряването на устойчиви практики в бизнеса и ежедневието като многоизмерен феномен на проникване на политически и морални въпроси в частната сфера; универсализиране на конкретни практики и превръщането им в нормативни модели; нарастващо натоварване на индивидите с морална отговорност – процеси, в които създатели на „зелени“ бизнеси и практикуващи устойчиви модели на потребление имат видима роля.
Финално събитие по проекта
На 22 май 2026 г. в онлайн формат се проведе заключителното събитие по проекта, в рамките на което беше представена презентация с обобщение на основните резултати от теренната работа, аналитичните изводи и ключовите приноси на проекта, както и постигнатото по отношение на останалите заложени дейности.
Настоящото изследване надгражда предходната работа по темата чрез добавяне на нов корпус от емпирични данни, който позволява по-нюансирано проследяване на динамиката на „устойчивите“ практики в бизнеса и ежедневието. В рамките на проекта бяха проведени 11 полуструктурирани интервюта и серия теренни наблюдения, включително в дигитална среда. Полученият материал очертава устойчивостта като динамична социална категория, функционираща едновременно като морален дискурс, пазарна практика и културна идентичност. Новосъбраните данни разширяват съществуващата база и разкриват допълнителни аспекти на социалните взаимодействия, моралните очаквания и пазарните логики, които оформят съвременните разбирания за устойчивост.
Ключови наблюдения
Изследването очертава устойчивостта като многопластов социален феномен, в който моралните, пазарните и културните измерения се преплитат. Анализът на емпиричните данни даде основания да се заключи, че „зеленият“ начин на живот често се възприема като готов модел, произтичащ от официалния дискурс, но в същото време все пак се наблюдават и определени проявления на критичност и социална рефлексия. Ежедневните практики – като рециклиране, компостиране или използване на натурална козметика – придобиват символна стойност и се превръщат в ритуални актове на морална идентификация. В този контекст устойчивостта функционира едновременно като морална норма и като пазарна стратегия, а предприемачеството се явява професионализирано продължение на заявения личен „устойчив“ етос.
За разлика от разбирането за респонсибилизацията като насочен отгоре-надолу процес, при който пазарно ориентираният морал се вгражда в институционални предписания, прехвърлящи екологичната отговорност директно върху субекта (Shamir 2008*), изследването идентифицира паралелен процес на натоварване с отговорност, който разкрива как екологичната ангажираност се разпространява посредством неформални социални практики и взаимно наблюдение между гражданите. Индивидите не просто възприемат и следват предписанията за „правилно“ поведение, но и активно ги проектират върху околните, превръщайки прилагането или неприлагането на определени практики в критерий за индивидуална осъзнатост и отговорност. Така, еко-съзнателните маркери изграждат йерархия, в която „правилното“ поведение нерядко е дефинирано чрез потребителски модели, изискващи разнообразен тип капитал: материални и времеви ресурси, мобилност, специфична експертиза.
Сред постигнатите резултати на проекта са и:
- Подобряване на знанията, уменията и изследователския капацитет на постдокторанта посредством активен двупосочен трансфер на знания и обучения, усвояването и прилагането на нови методи за изследване, чрез участия в специализирани дискусии и сътрудничество с колеги от други проектни екипи;
- Представяне на работата по проекта и резултатите от изследването чрез участие в три международни научни форума;
- Изготвяне на научна публикация.
Съществен елемент в рамките на проекта бе изпълнението на различни дейности по информиране и публичност, с които беше адресиран широк спектър заинтересовани страни: 1/ студенти – чрез организиране и провеждане на лекция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 2/ академична общност, медии и широка общественост с участието на постдокторанта в публични дискусии, в кръгла маса, посветена на зеления преход, с медийно участие в Българското национално радио, както и чрез регулярното изготвяне на медийни материали и публикации за интернет страницата на Институт по философия и социология, които допринасят за популяризиране на резултатите и за обмен на добри практики.
Препоръки
Доколкото перцепциите за устойчивост на изследваните субекти в голяма степен кореспондират с доминиращото, институционално подкрепено разбиране, анализът върху проявленията на това разбиране и произтичащите изводи могат да са релевантни и спрямо самите „зелени“ политики. Резултатите от работата по проекта насочват към необходимостта институционалните политики за устойчиво развитие да изследват и отчитат реалните социални контексти, в които се прилагат, включително и значението и потенциала на действащите неформални механизми на саморегулация. Систематичното изследване на социалното въздействие на „зелените“ мерки преди и в хода на тяхното прилагане, в това число и с оглед на съществуващите регионални специфики, в допълнение към необходимия за съвременния политически процес диалог между институции, граждани и бизнес, би допринесло за формулирането на информирани и контекстуално чувствителни политики.
* Shamir, R. 2008. “The age of responsibilization: On market-embedded morality,” Economy and Society, 37(1), 1-19.
Този документ е изготвен в рамките на проект „Устойчив начин на живот: ежедневни практики и бизнес инициативи за „зелена“ трансформация”, Договор за финансиране № ПВУ-36 от 31.10.2024 г. /BG-RRP-2.015-0006-C01/, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU. Цялата отговорност за съдържанието се носи от изследователя и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Европейския съюз и „Българска академия на науките”.
