Проект „Разпределяне на морална отговорност за дигиталното пристрастяване” (BG-RRP-2.018-0005) се изпълнява от Институт по философия и социология при БАН по Механизма за възстановяване и устойчивост, във връзка с процедура BG-RRP-2.018 „Укрепване на изследователския потенциал чрез привличане и задържане на талантливи изследователи – 2“ за изпълнение на инвестиция по C2.I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии“ от Плана за възстановяване и устойчивост.
Пристрастяването към дигитални технологии (сред които социални медии, видео игри, онлайн пазаруване) все още не е официално признато като психично заболяване. Въпреки това, съществуват множество емпирични доказателства, че дигиталните технологии могат да доведат до поведение, което наподобява пристрастяване. Редица държави вече имат политики за борба с този феномен и Европейският парламент обсъжда законодателство, което да регулира проблема. Развиването на тези политики обаче зависи от отговорите на все още неразрешени въпроси, част от които са етически и, по-конкретно, касаещи моралната отговорност на релевантните действащи лица (сред които са компании, потребители, правителствени и неправителствени организации). Академичните изследвания върху етиката на дигиталното пристрастяване са почти несъществуващи. Настоящият проект цели да отговори на два конкретни взаимносвързани въпроса по проблема.
Въпрос 1: Вземайки предвид съществуващите емпирични проучвания, до каква степен и по какъв начин дигиталните технологии уронват самоконтрола на потребителите?
Въпрос 2: Каква морална отговорност носят лицата, които са свързани с проблема за дигиталната пристрастеност?
Отговорът на въпрос 1 ще бъде постигнат, като емпиричните проучвания на дигиталното пристрастяване бъдат оценени от гледна точка на интердисциплинарни теории за патологичната загуба на самоконтрол. За отговорът на въпрос 2 ще бъде приложен стандартен етически анализ на дигиталните технологии, вземайки предвид способността им да развиват пристрастяване (уточнена от въпрос 1).
Изследователската дейност ще се извършва от д-р Александър Величков (постдокторант) под научното ръководство на проф. д.ф.н. Стоян Ставру. Проектът предвижда комуникация и разпространения на резултатите чрез статии и участия в конференции, както и трансфер на знания с цел придобиването на нови умения и методологии от постдокторанта.
Контакти:
д-р Александър Величков – постдокторант и изследовател по проекта
Тaзи публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от ИФС при БАН и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и „Българска академия на науките”.
