Значим напредък в изпълнението на два от постдокторантските проекти, изпълнявани в рамките на „Институт по философия и социология“ при БАН бе реализиран през изминалата година. Проектите са част от процедура „Укрепване на изследователския потенциал чрез привличане и задържане на талантливи изследователи“ от Национален план за възстановяване и устойчивост и се финансират чрез инструментът NextGenerationEU на ЕС.
Постдокторантите д-р Мила Станчева и д-р Николай Балтов осъществиха активна изследователска работа, участие в научни форуми и други мероприятия за представяне на резултати от своите изследвания, а също така се включиха в дейности по трансфер на знания.
Д-р Мила Станчева фокусира работата си през първата година от проекта „Устойчив начин на живот: ежедневни практики и бизнес инициативи за „зелена“ трансформация“ върху осъществяването на теренни наблюдения сред „зелени“ предприемачи и еко-инфлуенсъри, като към края на 2025 г. вече са проведени и общо шест полуструктурирани интервюта. Събраните до момента данни очертават устойчивостта като сложен социален феномен, функциониращ едновременно като морален дискурс, пазарна практика и културно преиграване. На база проучванията си Станчева представи доклад на международния семинар Political Ecologies of Southeastern Europe през май 2025 г., във финален етап на подготовка е и научна публикация по изследваната тема.
И двамата постдокторанти взеха участие в международната конференция „Философски основи, културни измерения и обществени ценности на екологичната цивилизация и устойчивото развитие“, организирана от ИФС–БАН през октомври 2025 г., а акценти от представянията им можете да прочетете тук.
Д-р Николай Балтов, изследовател по проекта „Практики и стратегии по (де)легитимация на политиката на зелен преход в България. Подкрепа за изграждане на специалист в областта на зеления преход“, концентрира работата си върху анализи на дискурсивните стратегии за легитимация и делегитимация на зеления преход, анализирайки медийни публикации и институционални документи. В рамките на проекта бе генерирано знание относно процесите на легитимация и делегитимация на зеления преход в публичната сфера.
Съществена част от усилията на изследователите през годината бяха посветени и на осъществяването на трансфер на знания: усвояване и интегриране на нови методологични подходи и умения за работа в рамките на изследователски проекти.
Двамата постдокторанти успяха да популяризират своите изследвания пред студентската общност и в частност пред студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в две отделни лекции. Събитията допринесоха и за популяризирането на науката сред студентите, научната работа и подходи, повишавайки интереса към научната работа. В същото време те подпомогнаха и осъществяването на трансфера на знания към от постдокторантите към външни участници по теми, свързани със социалните и културни измерения на зеления преход.
В рамките на своето изложение пред студенти д-р Станчева представи резултати от изследването си върху комодификацията и ритуализацията на „зелените“ практики, напреженията около „отговорната“ Коледа, както и предизвикателствата на теренната работа в дигитална среда.
Д-р Николай Балтов представи част от резултати от проведените от него изследвания, в които се демонстрира как се обективират съпротивите срещу зеленият преход. Акцентът на презентацията бе поставен върху делегитимацията, базирана на ценностни несъответствия, като бяха представени и очертани конкретни модели на говорене и реторични стратегии, с които зеленият преход се делегитимира. По време на събитието се демонстрира и как дискурс анализът може да бъде използван като инструмент за изследване на политически и социални проблеми.
Годината се характеризира с интензивна теренна и аналитична работа, методологични усъвършенствания, публични изяви и съществен напредък в изпълнението на проектните дейности.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от ИФС при БАН и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и „Българска академия на науките”.