Според методически експеримент, проведен през 2022 г. от Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология – БАН, интересът на българския избирател към електоралните изследвания е умерен – 13,6 % следят обявяването на резултати от електорални изследвания много често, 40,4 % – често, 24,3 % – сравнително рядко, а 21,7 % – много рядко.
От гледна точка на генерирането на електорални прогнози важно е как избирателите участват в провежданите електорални изследвания. Данните показват, че участието в подобен род изследвания се възприема отговорно и с разбиране. Въпреки това, притеснителен е фактът, че 28 % от респондентите в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, като съобщават неверни електорални намерения. Една от причините за това е незнанието по какъв начин се използват данните от електоралните проучвания. Другата причина е принципното убеждение, че не е коректно на избирателите да бъде поставян такъв въпрос.
Все пак, българският избирател до голяма степен се влияе от обявяваните резултати от електоралните проучвания. Около 30 % от потенциалните избиратели споделят, че ако електоралните проучвания покажат ниска електорална сила на партията, на която симпатизират, те ще променят намерението си за гласуване и ще пренасочат гласа си към партия, която има по-големи електорални шансове. Така се потвърждават констатации от политически и електорални анализи през последните десет и повече години, според които около една трета от потенциалните избиратели у нас са колебаещи се – те нямат постоянно политическо представителство и на всеки нови избори търсят нов фаворит. За да се ориентират в реалната сила на новите политически субекти, избирателите се нуждаят от информация. Такава получават предимно от медиите и медийните изяви на политическите лидери. Също така, в търсене на информация избирателите се обръщат към електоралните проучвания, като от тях черпят конкретна информация както за самия политически субект, така и за неговата електорална сила и за позиционирането му в общия политически контекст.
Интересът на потенциалните избиратели към резултатите от електоралните проучвания се обуславя от желанието да се получи предварителна представа за електоралната тежест на политическите субекти-участници в изборите, в това число и за партията, на която симпатизират и за която имат психологическа готовност да гласуват. При проведения методически експеримент се потвърди хипотезата, че една трета от избирателите (най-вече тези без трайни политически симпатии, колебаещи се и търсещи представителство във всеки новопоявил се политически играч), се надяват от електоралните изследвания да научат коя партия се очертава победител на изборите. Това явление е описано в социологическата литература като „спирала на мълчанието“ (Елизабет Ноел), но остава подценено при политическите анализи у нас. Нашият експеримент повдига отново въпроса за „мълчаливите“ избиратели, които изчакват до последния момент, за да се ориентират кой ще бъде победителят и дават гласа си за него. Този феномен има психологически характер – хората искат да се присъединят към победителя и не желаят да се асоциират с губещите в политическата игра. Така в крайна сметка се оказва, че „мълчаливите“ избиратели определят изхода от изборите, защото техните гласове наклоняват везните в една или друга посока. Това се отразява на реалните гласове, получени за партиите, заемащи челните места в изборната класация, но също така определя съдбата и на тези партии, които са на ръба около 4-ге процента.
