Търсене
Close this search box.

Електоралните изследвания като фактор за формиране на електорални нагласи

Според методически експеримент, проведен през 2022 г. от Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология – БАН, интересът на българския избирател към електоралните изследвания е умерен – 13,6 % следят обявяването на резултати от електорални изследвания много често, 40,4 % – често, 24,3 % – сравнително рядко, а 21,7 % – много рядко.

От гледна точка на генерирането на електорални прогнози важно е как избирателите участват в провежданите електорални изследвания. Данните показват, че участието в подобен род изследвания се възприема отговорно и с разбиране. Въпреки това, притеснителен е фактът, че 28 % от респондентите в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, като съобщават неверни електорални намерения. Една от причините за това е незнанието по какъв начин се използват данните от електоралните проучвания. Другата причина е принципното убеждение, че не е коректно на избирателите да бъде поставян такъв въпрос.

Все пак, българският избирател до голяма степен се влияе от обявяваните резултати от електоралните проучвания. Около 30 % от потенциалните избиратели споделят, че ако електоралните проучвания покажат ниска електорална сила на партията, на която симпатизират, те ще променят намерението си за гласуване и ще пренасочат гласа си към партия, която има по-големи електорални шансове. Така се потвърждават констатации от политически и електорални анализи през последните десет и повече години, според които около една трета от потенциалните избиратели у нас са колебаещи се – те нямат постоянно политическо представителство и на всеки нови избори търсят нов фаворит. За да се ориентират в реалната сила на новите политически субекти, избирателите се нуждаят от информация. Такава получават предимно от медиите и медийните изяви на политическите лидери. Също така, в търсене на информация избирателите се обръщат към електоралните проучвания, като от тях черпят конкретна информация както за самия политически субект, така и за неговата електорална сила и за позиционирането му в общия политически контекст.

Интересът на потенциалните избиратели към резултатите от електоралните проучвания се обуславя от желанието да се получи предварителна представа за електоралната тежест на политическите субекти-участници в изборите, в това число и за партията, на която симпатизират и за която имат психологическа готовност да гласуват. При проведения методически експеримент се потвърди хипотезата, че една трета от избирателите (най-вече тези без трайни политически симпатии, колебаещи се и търсещи представителство във всеки новопоявил се политически играч), се надяват от електоралните изследвания да научат коя партия се очертава победител на изборите. Това явление е описано в социологическата литература като „спирала на мълчанието“ (Елизабет Ноел), но остава подценено при политическите анализи у нас. Нашият експеримент повдига отново въпроса за „мълчаливите“ избиратели, които изчакват до последния момент, за да се ориентират кой ще бъде победителят и дават гласа си за него. Този феномен има психологически характер – хората искат да се присъединят към победителя и не желаят да се асоциират с губещите в политическата игра. Така в крайна сметка се оказва, че „мълчаливите“ избиратели определят изхода от изборите, защото техните гласове наклоняват везните в една или друга посока. Това се отразява на реалните гласове, получени за партиите, заемащи челните места в изборната класация, но също така определя съдбата и на тези партии, които са на ръба около 4-ге процента.

Покана от секция Философия на науката: лекция на проф. Джейкъб Стегенга от университета в Кеймбридж, Великобритания

Секцията има удоволствието да Ви покани на лекция на проф. Джейкъб Стегенга от Университета в Кеймбридж на тема “Norms of Scientific Assertion”. Тя ще се проведе на 05 февруари 2024