Статия на гл. ас. д-р Светломир Здравков и гл. ас. д-р Мартин Иванов, в съавторство с проф. Ахмет Сюердем (Истанбулски университет „Билги“), е публикувана в PLOS ONE (Q1 multidisciplinary) с отворен достъп: https://doi.org/10.1371/journal.pone.0341946.
Süerdem, A., Zdravkov, S., & Ivanov, M. J. (2026). Beyond deficit and coexistence: Modeling the knowledge–conspiracy–mistrust configuration in public understanding of science. PloS one, 21(9), Q1 multidisciplinary, e0341946.
Дали хората не се доверяват на науката, защото знаят твърде малко, или защото гледат на света през различни, културно обусловени гледни точки? Това е един от дългогодишните спорове в изследванията на общественото разбиране за науката. Т.нар. „модел на дефицита“ залага на повече знание. Конструктивистките подходи подчертават, че научното и ненаучното знание могат да съжителстват. Статията предлага трети път: тя проследява механизма, чрез който знанието, конспиративното мислене и недоверието са свързани помежду си. Анализът използва данни от Евробарометър, събрани през пролетта на 2021 г. сред над 35 000 души от 307 региона в 38 европейски страни. Прилаганият многостепенен модел на структурни уравнения позволява едновременно да се изследват както индивидуалните нагласи, така и влиянието на регионалната среда, в която хората живеят. Резултатите показват, че хората с по-добри научни знания по-рядко приемат конспиративни обяснения и по този начин проявяват и по-малко недоверие към науката. Този ефект обаче зависи от контекста. Той е по-силен при хората, които активно следят науката, и по-слаб при по-религиозните хора и в по-религиозните региони. Изводът е, че знанието не е нито безполезно, нито универсален щит, а условен ресурс, чиято сила зависи от средата.