На 12 декември 2025 г., по покана на катедра „История и теория на културата“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Мила Станчева и д-р Николай Балтов – постдокторанти в Института по философия и социология при БАН, разказаха за работата си пред студенти в специалност „Културология“. Целта на участието им беше да представят резултатите от своите изследвания до момента, които се осъществяват по процедура BG-RRP-2.015 „Укрепване на изследователския потенциал чрез привличане и задържане на талантливи изследователи“ по Плана за възстановяване и устойчивост, финансирана от Европейския съюз чрез инструмента СледващоПоколениеЕС (NextGenerationEU). Като част от предвидените в проектите си дейности за трансфер на знания и популяризиране на резултатите от проведените изследвания, д-р Станчева и д-р Балтов запознаха студентите и с особеностите в прилагането на конкретни изследователски методи като дискурсивен анализ, полуструктурирани интервюта, онлайн етнография и др.
В рамките на съвместната лекция Мила Станчева, изследовател по проект „Устойчив начин на живот: ежедневни практики и бизнес инициативи за „зелена“ трансформация“, се фокусира върху комодификацията и ритуализацията на грижата за природата, като обвърза темата за „зеления“ начин на живот и устойчивото потребление с настъпващите коледни празници и произтичащите от определени визии за „отговорна“ и „природосъобразна“ Коледа парадокси. Тя представи и някои от основните инструменти за събиране на емпирични данни в антропологията и обърна специално внимание върху част от съвременните предизвикателства на теренната работа, по-конкретно в свръх динамичната дигитална среда.
Николай Балтов представи резултатите от изследванията, проведени в рамките на проекта „Практики и стратегии по (де)легитимация на политиката на зелен преход в България. Подкрепа за изграждане на специалист в областта на зеления преход“. В своята презентация той анализира дискурсивните стратегии за съпротива срещу Европейския зелен пакт, използвани от медии с пропаганден характер. Акцент беше поставен върху механизмите на делегитимация, основани на твърдения за ценностна несъвместимост и морална неприемливост на Зелената сделка. В хода на представянето изследователят очерта и методологически характеристики на дискурс анализа като инструмент за изследване на процесите на делегитимация на европейския зелен преход.
Изследователите изказват специална благодарност към гл. ас. д-р Иво Страхилов от катедра „История и теория на културата“ за съдействието и предоставената възможност.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от ИФС при БАН и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и „Българска академия на науките”.
