В списание Frontiers бе публикувана нова статия от гл. ас. д-р Веселина Качакова и проф. д.с.н. Светла Колева. Frontiers е третото най-цитирано и шестото по големина издание, платформа за отворена наука.
Резюме
Статията разглежда отдавна наблюдаван, емпирично установен от многобройни изследвания, но непроблематизиран досега парадокс. По време на деколонизацията на африканския континент, която съвпада с периода на Студената война, стотици хиляди граждани на новоосвободените страни получават средно специално и висше образование в страните от тогавашния социалистически блок. Настъпилите след 1989 г. социетални транформации както в източноевропейските, така и в африканските страни променят образователните политики на някогашните партньори. Наблюдава се рязък спад на прием на чуждестранни студенти от Африка в бившите социалистически страни, който започва да се преодолява едва през последните години. И преди, и след 1989 г. обаче постколониалното развитие на африканските страни е белязано от високи нива на изтичане на мозъци и ниски нива на индивидуален просперитет и социално развитие. Това противоречие между постигнатото повишаване на образователното равнище на населението в африканските страни и устойчивата индивидуална и социална уязвимост поставя въпроса за ролята на образованието в развитието както на отделния индивид, така и на обществото като цяло. Интерпретативен ключ към този парадокс е подходът на способностите на Амартия Сен като предлагащ широка теоретична рамка за оценка и анализ на индивидуалните свободи и социалните договорености. Въз основа на анализ на архивни документи от различни социалистически институции в България и на 19 интервюта с африкански висшисти, учили в България през периода 1960–1990 г., изследването разкрива спектъра от възможности, с които разполагат индивидите в резултат на различните договорености в областта на образованието, както и дефицитите и ограниченията, които засягат индивидуалното и социалното благосъстояние поради несигурните и променливи социални условия на макроравнище. Статията показва необходимостта от по-нататъшно развитие на подхода на способностите, за да се разберат по-добре динамичните взаимоотношения между индивидите и социалните структури и да се търсят възможности за преобразувания и алтернативни комбинации с позитивен ефект както върху индивидуалното развитие, така и върху благосъстоянието на цялото общество. Възможна насока за това развитие се съдържа в концепцията на Маргарет Арчър за корпоративната действеност (agency) и колективния капацитет.
Статията е написана по проект Just Education – Project “Dynamics of Inequalities in Participation in Higher and Adult Education: A Comparative Social Justice Perspective” (justedu2020.eu)
и е с отворен достъп тук: https://doi.org/10.3389/feduc.2024.1363428
