Резюме
Ръстът на идеологическите несъответствия сред електората на западните страни се предлага като едно от обясненията за скорошни значими политически събития като Брекзит или избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Предишни изследвания обаче, свидетелстват за това, че идеологическата непоследователност е типична за държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през последните тридесет години след падането на социалистическите режими. Въз основа на проучване сред 102 активни членове на местни и национални партийни структури в България, последвани от задълбочени интервюта със същите респонденти, е разработен концептуален и методологичен подход, насочен към обективно измерване на политическите ценности и идеологическите ориентации на българите. Приемайки за отправна точка предишни изследвания, доказващи статистическата независимост на социалните и икономическите измерения на идеологията, настоящото изследване идентифицира три основни модела на идеологически несъответствия на нивото на партийните елити в България и предлага доказателства за наличието на определена „хомогенност в идеологическата непоследователност“ в тази постсоциалистическа страна (партийните елити и електората, следват едни и същи модели на непоследователност). Наличието на консервативен ценностен комплекс, интегриращ традиционалистки, етатистки и националистически нагласи по отношение на социалната сфера е друга основна констатация на изследването. Статията дискутира и историческия и социокултурен контекст, допринасящ за формирането на разнородни и/ или непоследователни идеологически конфигурации в България, както и потенциалните последици на идеологическите несъответствия за региона като цяло.
