административна длъжност: Постдокторант по Оперативна програма „Национален план за възстановяване и устойчивост”

През 2008 г. д-р Мария Велева придобива магистратура по Философия от Алберт-Лудвигс-Университет, Фрайбург (дипломна работа: Концепцията за естетическото съждение в „Критика на способността за съждение“ на Кант), а през 2014 г. в същия университет завършва и магистратура по История на изкуството (дипломна работа: „Робърт Смитсън: екология в изкуството“). През 2019 г. завършва докторантура по философия към Папския Католически Университет, Чили (дисертационен труд: „Изкуството като органон на философията в системата на трансценденталния идеализъм на Шелинг“). По време на докторантурата води и упражнения към семинари по философия на студенти от факултета по Liberal Arts. През 2020-2022 г. е преподавател по Немска Култура и координатор на научните изследвания към Катедрата по немски език на Метрополитния Университет за Образователни Науки, Факултет по история, география и литература. Благодарение на работата си като лектор и изследовател в този педагогически университет именно по време на пандемията, натрупва опит по отношение на дигитализацията в образованието, сблъсква се отблизо с проблемите, шансовете и предизвикателствата свързани с нея. През 2024 г. завършва и СДК за Учител по философия към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика. Участвала е в множество конференции, конгреси и колоквиуми в Чили, САЩ и България.

От 8 април 2025 до 30 май 2026 е постдокторант по Оперативна програма „Национален план за възстановяване и устойчивост”, процедура „Укрепване на изследователския потенциал чрез привличане и задържане на талантливи изследователи – 2”, BG-RRP-2.018

https://orcid.org/0000-0002-4724-995X


Етичните аспекти при цифровизирането на училищното образование в България

Немски идеализъм (етика, естетика, метафизика), Модерното и Постмодерното във философията и изкуството, Немска култура (модерна и постмодерна, Индустриалните Революции в Германия, образователните реформи в Германия и Австроунгария през 19 и 20 в.), етически проблеми свързани с образованието и екологията, биоетика.

Велева, М. 2021. Естетиката на Робърт Смитсън и бъдещето на Earth Art. AISTHESIS, Pratiche, Linguaggi E Saperi dell’estetico, 14(2), pp. 147-158. https://doi.org/10.36253/Aisthesis-12477
Велева, М. 2021. Предизвикателствата пред висшето образование в немскоговорящите страни в условията на пандемията. В: Образование по време на затваряне. Перспективи на педагогическото. т. 1, с. 313-355, ISBN 978-956-7062-96-6 (отпечатана), ISBN 978-956-7062-95-9 (дигитална). DOI: http://doi.org/10.5281/zenodo.4697584
Велева, М. 2019.„Шелинг и романтизма“, AISTHESIS, списание на Института по естетика на Папския католически университет в Чили. 66 (1). С. 61-81, https://doi.org/10.7764/aisth.66.33
Велева, М. 2019. Проблемът за началото в системата на трансценденталния идеализъм, PENSAMIENTO, Universidad Pontificia Comillas. Том 75, No 284 (2019) януари-април 2019 г., с. 639-660 https://doi.org/10.14422/pen.v75.i284.y2019.004
Велева, М. 2018, Апология на Шелинг. Влиянието на Спиноза върху философията на Шелинг и обвиненията в догматизъм, мистицизъм и ирационализъм. Във: Философията в нейнитеактуални проблеми. Език, разум и игра. Редакционна колегия Teseo, Аржентина, стр. 41-65 URL: https://www.teseopress.com/filosofiayproblemas/chapter/58/
31.10.2014 „Ел Греко и съвременните художници“, в. Култура, n. 36 (2785),URL: http://www.kultura.bg/bg/article/view/22690
20.06.2014 „Мистичният свят на Бил Виола“, в. Култура, n. 23 (2772), URL: http://www.kultura.bg/bg/article/view/22334