В Q1 списанието Computers in Human Behavior: Artificial Humans излезе статията на доц. д-р Екатерина Маркова и доц. д-р Габриела Йорданова, посветена на обществените нагласи към изкуствения интелект (ИИ) и самооценената ИИ грамотност в България. Изследването използва два международно валидирани инструмента – General Attitudes toward Artificial Intelligence Scale (GAAIS) и Meta AI Literacy Scale (MAILS) – и е проведено сред 1006 пълнолетни респонденти в рамките на национално многоетапно омнибус проучване. Това е първата мащабна оценка на измерителните инструменти GAAIS и MAILS за нагласите и грамотността към ИИ в Източна Европа.
Резултатите показват, че образованието и възрастта са значими предиктори за ИИ грамотността, докато положителните нагласи варират и по пол. Отрицателните нагласи се разпределят по-равномерно, отразявайки по-широки обществени притеснения. И двата инструмента показват висока вътрешна надеждност в условията на интервю лице-в-лице, което потвърждава приложимостта им извън онлайн анкети. Изследването демонстрира ползата от паралелното им прилагане и предлага многомерен подход за измерване на обществената готовност за ИИ, който може да служи като основа за бъдещи международни и политически изследвания.
Статията цитира и данни от паневропейското изследване SHARE, които разкриват отчетлив възрастов спад в дигиталните умения, особено сред хората над 75 години, с важни последици за достъпа до ИИ технологии.
Положителните нагласи към ИИ са по-чести при мъжете, по-младите и по-образованите, докато притесненията и скептицизмът са равномерно разпределени сред всички социални групи. Авторите подчертават, че без целенасочени политики за повишаване на уменията сред по-възрастните и по-ниско образованите, технологичният напредък може да задълбочи социалните неравенства.
Публикацията е с отворен достъп и допринася за международната методологическа валидация на двата инструмента, създавайки основа за бъдещи сравнителни изследвания и политики за дигитално приобщаване.
Следвайки традицията в работата на Националната инфраструктура SHARE ERIC България, анонимизираните данни от изследването са достъпни с отворен достъп в платформата Zenodo и Българския портал за отворена наука, което позволява тяхното свободно използване за академични и изследователски цели.
Статията е достъпна тук: https://doi.org/10.
Базата данни е тук: https://doi.org/10.
