Търсене
Close this search box.
BNSF_logo_high_q

Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия

Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействияе интердисциплинарен проект на Института по философия и социология, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06 ПН55/7 от 2021 г. с три годишен срок за изпълнение. Научният колектив включва: социолози, политолози, специалисти връзки с обществеността от ИФС, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и Бургаския свободен университет.

Ръководител: проф. д.с.н. Румяна Стоилова

Участват: проф. д-р Петя Кабакчиева, (СУ), доц. д-р Румяна Желева (ИФС),доц. д-р Калоян Харалампиев (СУ),гл. ас. д-р Камелия Петкова (ИФС),гл. ас. д-р Стефан Марков (ИФС), гл.ас. д-р Мартин Константинов(ИФС), гл. ас. д-р Цочо Златков (ИФС), гл. ас. д-р Мариета Христова (УНСС), ас. д-р Светломир Здравков (ИФС), Владимир Владов, специалист (ИФС), и д-р Виляна Русева от БСУ.

Целта на проекта е да бъдат изследвани възможностите за разширяване на реално извличаните офлайн ползи, за подобряване на жизнените шансове за различни категории потребители, за намаляване на социално-икономическите и социално-демографските неравенства посредством технологичния преход към дигитализация.

 

Резултати от проекта през първия етап 2021-2023
  • Разработен е цялостен теоретичен модел за изследване на социалните неравенства в процеса на дигитализация. Идентифицирани са три основни групи неравенства:1.Социално икономически неравенства – по образование, доход, социо-професионален статус;2.Индивидуални неравенства, базирани на пол, етнос и възраст; 3. Регионални неравенства.
  • Проведен е вторичен анализ на индивидуални количествени данни в международен аспект въз основа на Европейското социално изследване (ESS) и Международната програма за социални изследвания (ISSP) по темите за влиянието на дигитализацията върху участието в допълнителни курсове и обучения. Установено е, че в международен, сравнителен аспект в България е най-силна зависимостта на готовността за участие в допълнително обучение от възможността обучението да доведе до по-високо заплащане. По-високото равнище на дигитализация в Европа води до по-добри шансове за жените да участват в одпълнително обученияуе, както и за нискоквалифицираните служители, където има повече жени и за работниците, където мъжете са повече; bit.ly/3PFJrZ2
  • Изследвана е дигиталната комуникация , значението й  за различни социо-професионални групи , както и ролята на дигитализацията за баланса работа-личен живот. Установено е , че високо квалифицираните служители получават от преките си мениджъри повече подкрепа, за да балансират личен и професионален живот, включително чрез работа от дома. Но за същата професионална група он лайн комуникацията пречи в по-голяма степен на  връзките между двете области. (Стоилова,Р.,Илиева-Тричкова,П. 2023. Социално-икономически неравенства при онлайн комуникацията, Социологически проблеми, кн. 2, Институт по философия и социология, БАН,БСА,583-604, www.ceeol.com/search/article-detail?id=1205879)
  • Изготвен е медиен мониторинг на публикации по темата за уязвимите групи в процеса на дигитализация; Извод от медийния мониторинг е за наличието на „Контролирани мрежи за влияние“ , термин, зад който стои действително добре организирана мрежа за информационно влияние и пропаганда. Поляризацията в нивото на медийната грамотност е значим социален и изследователски пробем. ( S. 2023; Светломир Здравков, Георги Медаров, Дигиталните неравенства в България и техните медийни репрезентации, презентация на Кръгла маса „Дигитално общество и перспективи пред социологията“, организирана от Българската социологическа асоциация, 1.12.2023, bsa-bg.eu/?p=2461). Прeз първия етап на проекта са пpоведени 39 интервюта и 10 фокус групи, които са анализирани и включени в презентациите пред конференции и в публкуваните статии. През втория етап на проекта през 2024 години предстои провеждането на същия брой интервюта и групови дискусии в двата региона –Южен Централен и Югоизточен, като са подбрани три типа населени места – окръжен град, областен град и села.ю

 

Публична видимост на резултатите от проекта

 

Възможности за сътрудничество

Проектът дава възможности на студенти , докторанти и млади учени да се включат в теренната работа по проекта – провеждането на интервюта и групови дискусии, транскрибиране и анализиране на набраната информация. Предоставяме възможности за обучение за работа с количествени данни от Европейското социално изследване и Международната програма за социални изследвания .

Екипът на проекта си сътрудничи с граждански организации, със структурите на публичната администрация, с работодателски организации по темите, свързани с дигитализацията и мястото в този процес на уязвими групи – служители и работници в последните години преди пенсиониране, живеещи в малки населени места, хора с ниско образование и работещи в сектори, засегнати от дигитализацията и нуждите от допълнителна квалификация, хора с увреждания и пенсионери.

Информация за обратна връзка с екипа на проекта

проф. Румяна Стоилова
,
моб. 089 7807 770

гл.ас. Стефан Марков

моб. 088 943 7219

ips-bas.org/digitaldividebg/

www.facebook.com/DigitalDivideBG

Научни публикации по проекта

Стоилова,Р.,Илиева-Тричкова,П. 2023. Социално-икономически неравенства при онлайн комуникацията, Социологически проблеми, кн. 2, Институт по философия и социология, БАН,БСА,583-604, https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1205879.

Stoilova, R.2023. Gender Inequalities in the Digital Domain. Bulgaria in a Comparative Perspective, In: Jeleva,R. (Ed.) Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 73-89, ISBN 978-619-245-325-1.  https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Markov. S. 2023. Bridging the Digital Divide: A Comparative Analysis of Media Literacy in Europe and Bulgaria during the Pandemic.  In: Jeleva,R. (Ed.) Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 89-102, ISBN 978-619-245-325-1. https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Katsarska,K. 2023. An Intersectional Approach To Digital Inequalities In Bulgaria In A Post-Communist Context. The Importance Of Gender And Ethnicity, In: Rahimova,S., Kaur,K. (Ed.) The Proceedings Book, World Women Conference-VI September 17-19, 2023 / Ankara, Türkiye, IKSAD Publications,p.226-238, ISBN: 978-625-8254-25-9.  https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Konstantinov. M.2023. The digital divide and e-government development in the 2023 election programs of Bulgarian political parties: promises and realities in the wider EU context. In: Jeleva,R. (Ed.)  Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 102-117, ISBN 978-619-245-325-1.  https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Petkova. K. 2023. Digital Skills: A Necessity or a Possibility for the Professional Realization of Youths in Bulgaria. In: Jeleva,R. (Ed.) Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 144-158, ISBN 978-619-245-325-1.

Pеtkova К. 2022. Digital Technologies: A Field of New Opportunities or an Obstacle for the Personal and Professional Realization of Persons from the Roma Community. International Journal Knowledge. Scientific Papers, Vol. 55.5, Institute of Knowledge Management, Skopje, 2022, ISSN:1857-923Х, pp.973-979. Global Impact and Quality Factor: 1.822 (2017).

Петкова, К. 2022. (приета за печат). Достьп, умения и ползи от дигитализацията в условията на COVID епидемия и променящия се пазар на труда“ В: сборник „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи, – София 21-22 ноември

 

Екип на проекта

Проф. д.с.н. Румяна Стоилова е ръководител на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“. Основни научни интереси: стратификация, дискриминация, образователни неравенства, пазари и неравенства, джендър неравенства, регионални неравенства и устойчиво развитие.

Доц. д-р Румяна Желева е член на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“, Институт по философия и социология, БАН. Научните ѝ интереси са в следните области: социология на труда и трудови пазари, устойчиво развитие, Human development and quality of work, регионално развитие, социални неравенства, Европейски изследвания.

Гл. ас. д-р. Камелия Петкова е член на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“, Институт по философия и социология, БАН. Област на научни интереси: бедност, социални неравенства, роми, бежанци, проблеми на уязвими групи в риск, демографски дисбаланси, демографски предизвикателства, етно-стратификация и др. Участва в редица международни и национални проекти.

Д-р Стефан Марков е главен асистент в ИФС (БАН) и главен асистент във ФНОИ (СУ „Св. Климент Охридски“). Основните му изследователски интереси са в областта на дигиталните неравенства и дигитално разделение, Изкуствения интелект, алгоритмичната грамотност, онлайн дезинформацията, социалните медии, теорията на комуникацията и поведенческата икономика.

Гл. ас. д-р Мартин Константинов е член на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“, Институт по философия и социология, БАН. Научните му интереси са в следните области: социално-групов статус и политическо представителство; идейно-политическа ориентация и политически ценности; изследвания на нагласите към имиграцията в приемащите общества.

Д-р Петя Кабакчиева е професор в Катедра Социология, СУ „Св. Кл. Охридски“ до 2022 включително. В момента е председател на Националната агенция по оценяване и акредитация. В рамките на настоящия проект е съорганизатор на конференцията в Русе „Дигитална трансформация на образованието – проблеми и решения, оценяване и акредитация“.

Д-р Мариета Христова е главен асистент в катедра „Икономическа социология“ и член на консултативния съвет на Център за социологически и психологически изследвания към катедрата в Университета за национално и световно стопанство. Също така е зам. Председател на Българска социологическа асоциация. Научните ѝ интереси са свързани с виртуалната активност в социални мрежи и медии, изследване на феномени, като виртуален и дигитален човек, виртуален образ, киберактивизъм, дигитални неравенства и грамотност и др.

Д-р Светломир Здравков е главен асистент в ИФС (БАН), секция “Общество на знанието: наука, образование и иновации”. Основните му изследователски интереси са в сферата на интернет изследванията, образователните неравенства, дигитални неравенства, изследвания на науката и технологиите, икономическа социология.

Д-р Калоян Харалампиев е доцент в катедра “Социология” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Научните му интереси са в областта на теория на вероятностите, статистиката и демографията.

Д-р Виляна Русева е доцент в Бургаски свободен университет.

„Европейски „градове на водата“: сравнителни аспекти на регионалното развитие на случаите на Виши, Франция и Велинград, България“.

Проектът проучва социалните и културните измерения на минералната вода и термалното наследство като ресурс, подложен на процес на комодификация в България и Франция. Срок за изпълнение 12.2021-04.2024