BNSF logo high q

Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия

ПроектДигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия
финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.

Срок на изпълнение: 24.11.2021 г. – 29.09.2025 г.

В рамките на четиригодишния срок на проекта бяха реализирани редица дейности, с които се допринесе за развитието на „дигиталната социология“ и за задълбочаването на изследванията върху дигиталните неравенства. Разработен бе цялостен теоретичен модел, в който са идентифицирани три категории дигитални неравенства – социално-професионални, социокултурни и регионални. Научните постижения на проекта са насочени към изграждането на концепция за социално включване в условията на дигитална трансформация особено на по-ниско образованите и нискодоходните социални групи, на етническите общности с нисък социален статус, на хората с увреждания, на лицата в края на трудовата си кариера и на живеещите в селата. Изследвани са тенденциите на възпроизводство на социалните неравенства, произтичащи от липсата на достъп до дигитални услуги, от недостатъчните умения за работа онлайн, както и от ограничените ползи и нарастващите рискове, свързани с дигиталната комуникация. Разработен е и трансформиращият ефект на дигиталните технологии в международен сравнителен аспект по отношение на подобряване на достъпа до образователни възможности при високи нива на дигитализация в отделните страни. В рамките на проекта бяха публикувани 34 научни статии в реферирани и нереферирани международни списания и тематични сборници, от които три с импакт фактор:

Публикуваните анализи представят широк спектър от експертно знание, насочено към разработването на политики в дигиталната сфера по редица актуални теми: образование и дигитални умения, труд и заетост (с фокус върху ниските слоеве на средната и работническата класа), малки и средни предприятия, регионални екосистеми и достъп до бърза, ефективна и достъпна онлайн свързаност, развитие на електронното управление и дигиталната демокрация. Приносът на проекта е към развитието на социологията като интердисциплинарна наука, формирана на пресечните полета между социалните и техническите дисциплини. Резултатите доказват значимостта на взаимодействието между експерти от практиката и учени от академичните среди, които чрез своите изследвания могат да посрещат и адресират нарастващите предизвикателства, произтичащи от развитието на интернет и изкуствения интелект. Постигнатите резултати допринасят за изграждането на нова карта за бъдещето на съвременните общества, в която поляризацията да остане само възможен сценарий – такъв, който може да бъде навременно предвиждан и преодоляван.

Ръководител: проф. дсн Румяна Стоилова ()

и членове:

  • проф. д-р Петя Кабакчиева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ –
  • проф. дсн Румяна Желева, БАН, ИФС –
  • доц. д-р Калоян Харалампиев, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ –
  • доц. д-р Виляна Русева, Бургаски свободен университет –
  • гл. ас. д-р Камелия Петкова, БАН, ИФС –
  • гл. ас. д-р Стефан Марков, БАН, ИФС –
  • гл. ас. д-р Мариета Христова, УНСС –
  • гл. ас. д-р Мартин Константинов, БАН, ИФС –
  • гл. ас. д-р Светломир Здравков, БАН, ИФС –
  • Владимир Владов, БАН, ИФС –
  • Александър Колячев, докторант , БАН, ИФС–
  • Мирослав Томов, докторант, УНИБИТ –

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействияе интердисциплинарен проект на Института по философия и социология, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06 ПН55/7 от 2021 г. с три годишен срок за изпълнение. Научният колектив включва: социолози, политолози, специалисти връзки с обществеността от ИФС, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и Бургаския свободен университет.

Резултати от проекта през първия етап 2021-2023
  • Разработен е цялостен теоретичен модел за изследване на социалните неравенства в процеса на дигитализация. Идентифицирани са три основни групи неравенства:1.Социално икономически неравенства – по образование, доход, социо-професионален статус;2.Индивидуални неравенства, базирани на пол, етнос и възраст; 3. Регионални неравенства.
  • Проведен е вторичен анализ на индивидуални количествени данни в международен аспект въз основа на Европейското социално изследване (ESS) и Международната програма за социални изследвания (ISSP) по темите за влиянието на дигитализацията върху участието в допълнителни курсове и обучения. Установено е, че в международен, сравнителен аспект в България е най-силна зависимостта на готовността за участие в допълнително обучение от възможността обучението да доведе до по-високо заплащане. По-високото равнище на дигитализация в Европа води до по-добри шансове за жените да участват в одпълнително обученияуе, както и за нискоквалифицираните служители, където има повече жени и за работниците, където мъжете са повече; bit.ly/3PFJrZ2
  • Изследвана е дигиталната комуникация , значението й  за различни социо-професионални групи , както и ролята на дигитализацията за баланса работа-личен живот. Установено е , че високо квалифицираните служители получават от преките си мениджъри повече подкрепа, за да балансират личен и професионален живот, включително чрез работа от дома. Но за същата професионална група он лайн комуникацията пречи в по-голяма степен на  връзките между двете области. (Стоилова,Р.,Илиева-Тричкова,П. 2023. Социално-икономически неравенства при онлайн комуникацията, Социологически проблеми, кн. 2, Институт по философия и социология, БАН,БСА,583-604, www.ceeol.com/search/article-detail?id=1205879)
  • Изготвен е медиен мониторинг на публикации по темата за уязвимите групи в процеса на дигитализация; Извод от медийния мониторинг е за наличието на „Контролирани мрежи за влияние“ , термин, зад който стои действително добре организирана мрежа за информационно влияние и пропаганда. Поляризацията в нивото на медийната грамотност е значим социален и изследователски пробем. ( S. 2023; Светломир Здравков, Георги Медаров, Дигиталните неравенства в България и техните медийни репрезентации, презентация на Кръгла маса „Дигитално общество и перспективи пред социологията“, организирана от Българската социологическа асоциация, 1.12.2023, bsa-bg.eu/?p=2461). Прeз първия етап на проекта са пpоведени 39 интервюта и 10 фокус групи, които са анализирани и включени в презентациите пред конференции и в публкуваните статии. През втория етап на проекта през 2024 години предстои провеждането на същия брой интервюта и групови дискусии в двата региона –Южен Централен и Югоизточен, като са подбрани три типа населени места – окръжен град, областен град и села.ю

 

Публична видимост на резултатите от проекта

Възможности за сътрудничество

Проектът дава възможности на студенти , докторанти и млади учени да се включат в теренната работа по проекта – провеждането на интервюта и групови дискусии, транскрибиране и анализиране на набраната информация. Предоставяме възможности за обучение за работа с количествени данни от Европейското социално изследване и Международната програма за социални изследвания .

Екипът на проекта си сътрудничи с граждански организации, със структурите на публичната администрация, с работодателски организации по темите, свързани с дигитализацията и мястото в този процес на уязвими групи – служители и работници в последните години преди пенсиониране, живеещи в малки населени места, хора с ниско образование и работещи в сектори, засегнати от дигитализацията и нуждите от допълнителна квалификация, хора с увреждания и пенсионери.

Информация за обратна връзка с екипа на проекта

проф. Румяна Стоилова
,
моб. 089 7807 770

гл.ас. Стефан Марков

моб. 088 943 7219

ips-bas.org/digitaldividebg/

www.facebook.com/DigitalDivideBG

Научни публикации по проекта

Стоилова,Р.,Илиева-Тричкова,П. 2023. Социално-икономически неравенства при онлайн комуникацията, Социологически проблеми, кн. 2, Институт по философия и социология, БАН,БСА,583-604, https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1205879.

Stoilova, R.2023. Gender Inequalities in the Digital Domain. Bulgaria in a Comparative Perspective, In: Jeleva,R. (Ed.) Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 73-89, ISBN 978-619-245-325-1.  https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Markov. S. 2023. Bridging the Digital Divide: A Comparative Analysis of Media Literacy in Europe and Bulgaria during the Pandemic.  In: Jeleva,R. (Ed.) Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 89-102, ISBN 978-619-245-325-1. https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Katsarska,K. 2023. An Intersectional Approach To Digital Inequalities In Bulgaria In A Post-Communist Context. The Importance Of Gender And Ethnicity, In: Rahimova,S., Kaur,K. (Ed.) The Proceedings Book, World Women Conference-VI September 17-19, 2023 / Ankara, Türkiye, IKSAD Publications,p.226-238, ISBN: 978-625-8254-25-9.  https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Konstantinov. M.2023. The digital divide and e-government development in the 2023 election programs of Bulgarian political parties: promises and realities in the wider EU context. In: Jeleva,R. (Ed.)  Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 102-117, ISBN 978-619-245-325-1.  https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(67)

Petkova. K. 2023. Digital Skills: A Necessity or a Possibility for the Professional Realization of Youths in Bulgaria. In: Jeleva,R. (Ed.) Young Generation and Next Europe,  Publisher: Marin Drinov, 144-158, ISBN 978-619-245-325-1.

Pеtkova К. 2022. Digital Technologies: A Field of New Opportunities or an Obstacle for the Personal and Professional Realization of Persons from the Roma Community. International Journal Knowledge. Scientific Papers, Vol. 55.5, Institute of Knowledge Management, Skopje, 2022, ISSN:1857-923Х, pp.973-979. Global Impact and Quality Factor: 1.822 (2017).

Петкова, К. 2022. (приета за печат). Достьп, умения и ползи от дигитализацията в условията на COVID епидемия и променящия се пазар на труда“ В: сборник „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи, – София 21-22 ноември

 

Екип на проекта

Проф. д.с.н. Румяна Стоилова е ръководител на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“. Основни научни интереси: стратификация, дискриминация, образователни неравенства, пазари и неравенства, джендър неравенства, регионални неравенства и устойчиво развитие.

Доц. д-р Румяна Желева е член на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“, Институт по философия и социология, БАН. Научните ѝ интереси са в следните области: социология на труда и трудови пазари, устойчиво развитие, Human development and quality of work, регионално развитие, социални неравенства, Европейски изследвания.

Гл. ас. д-р. Камелия Петкова е член на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“, Институт по философия и социология, БАН. Област на научни интереси: бедност, социални неравенства, роми, бежанци, проблеми на уязвими групи в риск, демографски дисбаланси, демографски предизвикателства, етно-стратификация и др. Участва в редица международни и национални проекти.

Д-р Стефан Марков е главен асистент в ИФС (БАН) и главен асистент във ФНОИ (СУ „Св. Климент Охридски“). Основните му изследователски интереси са в областта на дигиталните неравенства и дигитално разделение, Изкуствения интелект, алгоритмичната грамотност, онлайн дезинформацията, социалните медии, теорията на комуникацията и поведенческата икономика.

Гл. ас. д-р Мартин Константинов е член на секция „Стратификация, неравенства и мобилност“, Институт по философия и социология, БАН. Научните му интереси са в следните области: социално-групов статус и политическо представителство; идейно-политическа ориентация и политически ценности; изследвания на нагласите към имиграцията в приемащите общества.

Д-р Петя Кабакчиева е професор в Катедра Социология, СУ „Св. Кл. Охридски“ до 2022 включително. В момента е председател на Националната агенция по оценяване и акредитация. В рамките на настоящия проект е съорганизатор на конференцията в Русе „Дигитална трансформация на образованието – проблеми и решения, оценяване и акредитация“.

Д-р Мариета Христова е главен асистент в катедра „Икономическа социология“ и член на консултативния съвет на Център за социологически и психологически изследвания към катедрата в Университета за национално и световно стопанство. Също така е зам. Председател на Българска социологическа асоциация. Научните ѝ интереси са свързани с виртуалната активност в социални мрежи и медии, изследване на феномени, като виртуален и дигитален човек, виртуален образ, киберактивизъм, дигитални неравенства и грамотност и др.

Д-р Светломир Здравков е главен асистент в ИФС (БАН), секция “Общество на знанието: наука, образование и иновации”. Основните му изследователски интереси са в сферата на интернет изследванията, образователните неравенства, дигитални неравенства, изследвания на науката и технологиите, икономическа социология.

Д-р Калоян Харалампиев е доцент в катедра “Социология” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Научните му интереси са в областта на теория на вероятностите, статистиката и демографията.

Д-р Виляна Русева е доцент в Бургаски свободен университет.

iskill

I SKILL

I SKILL – Industrial Relations And Social Dialogue To Kick-In Inclusive Adult Learning /индустриални отношения и социален диалог за стимулиране на включващо обучение на възрастни/
2021 – 2023

talent

TALENT Erasmus+

Създаване на двугодишна магистърска програма по управление на човешките ресурси (УЧР) в шест университета в Централна Азия.
Декември 2018 – ноември 2022.

milieu logo

MILIEU

Проект MILIEU Women, Disability Inclusion: Scientific Excellence in Bulgaria/Жени, увреждания и включване: Научна експертност в България е финансиран по рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, съгласно финансово споразумение № 952369. Проектът се координира от Института по философия и социология при БАН и се изпълнява в периода 2021-2023.